Ето това му се вика да се насади човек сам на пачи яйца.
Пожелаха ми да се вихря в къщата на мечтите си - върнах топката с пожеланието всеки да има възможността да се развихри в света на мечтите си ...
Попитаха ме колко често го правя аз и дали съм превърнала някои от тях в реалност ...
Тук вече изпаднах в дълбок размисъл - така щото веднага отворих опцията нова публикация ...
Преди време нейде из блогърското пространство имам смътен спомен, че се бе разразила една такава дискусия за мечтите, реалността и сбъдването им .../може и из Фейс-а да е било/годинките си казват своето/ :)
Та ...тогава някой прозря онова, което никога не бях имала смелостта да изрека на глас ..., а именно, че мечтите са нещо тайнствено ...покрито с воала на непостижимите желания ...Мечтите всъщност са Перпетум мобилето на собственият ни живот ...Те не са за сбъдване - те просто ни дават стимул и кураж да вървим напред, правейки и невъзможното, за да ги постигнем ...докато си дадем сметка, че всъщност сме доволни от живота си. И всъщност грешката, която допускаме е, че сливаме мечтите - онези красиви обвити в розови облачета щения за принц на бял кон, замък в гората, богатства в мазата :) ...има и такива, които мечтаят за Световен мир :), без да си дават сметка, че това никога няма да се случи, защото Кутията на Пандора е отворена отдавна ...
Та ...докато мечтаем, ние работим върху себе си ...и ставаме Човеци!
Понякога мечтая да спечеля от тотото ...Не казвам, че ми се иска това да стане ..Казвам, че мечтая, защото не играя тото и съм наясно, че няма как да стане тогава :) Но пък докато давам израз на въображението си, аз провокирам атака на сивите клетки/доколкото ги имам/ и набелязвам с тиренца, какво ще направя ако това се случи ...Времето минава и аз установявам, че от тотото не съм спечелила ...но лека по лека - пристъпвам с макар и с малки крачки към реализиране на тиренцата :)
Да, мечтая за студио, мечтая за къща :) Почти съм сигурна, че няма да ги имам в този кристален и изчистен вид ..., но пък за сметка на това вдъхвам уют на онзи дом, който обитавам към днешна дата :)
Красиво е да се мечтае, потапяш се в някакъв приказен свят ...където всичко е възможно да се случи ...Така подхранвам оптимизма си, че ако и да има облаци днес, то утре ще е прекрасен слънчев и усмихнат ден ...и "Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!"
...И все пак, за да отговоря ...
Често се вихря в света на мечтите .../сигурно и затова съм понякога толкуз замотана и вечно ухилена :)/
6 коментара:
Ихааааа, ща съм първа, затова набързо- как си ми прочела мислите, първо, че това за мечтите и мечтанията, заслужава отделна публикация:) За замотана... не съм останала с впечатлението, че си такава, а за вечно ухилена- щом си преживяла и запазила усмивката си, няма по- велико и въздигащо от това!
Веднъж един приятел ми отговори на моят въпрос- За какво мечтаеш? така - " Аз нямам мечти, имам цели!" Това, тогава, а и днес, страшно ми хареса!
Не винаги мечтите остават само мечти! Аз сбъднах своята мечта да живея в Търново и втората мечта- да се запазя и работя като лекар! На път съм да сбъдна и трета мечта, мечта, която днес... днес вече е цел!
А не са ли мечтите ни мост между това, което искаме да ни се случи и онова, което се случва?!:)))Като предварително набелязан и с времето дооформен план, ммм?
Анджък ...Но е хубаво винаги да остава по една несбъдната мечта, която да захранва моторя :)
Безспорно!
Мечтите понякога, както и ти казваш, зареждат! Дават надеждата за утрешният ден, че тогава ще е красиво, различно начало, в което ще си помечтаем за всичко! Дори най- неосъществимото. Ще начертаем планове, ще измисляме стъпки, ще бъдем себе си в един илюзорен свят, който някой ден може би... само може би или нали, ще стане реалност!
Ех, че хубаво си го написала :) Подчертах си наум това - "Мечтите всъщност са Перпетум мобилето на собственият ни живот ...Те не са за сбъдване - те просто ни дават стимул и кураж да вървим напред, правейки и невъзможното, за да ги постигнем ...докато си дадем сметка, че всъщност сме доволни от живота си."
Аз мечтая много и то за всякакви чудесии. Като малка дори често вечер заспивах, докато си представям как принц Уилям идва в панелката ми, за да ме изведе на среща :D Тези мечти са ми най-любими - именно "невъзможните", защото... абе, клише клише, но е факт, че понякога сбъднатите мечти не се оказват толкова магически :)
Хубави почивни дни (върна ли часовника с един час назад ;))
О,да - върнах часовника още нощеска, че съм доста заблудено в такива моменти ...една година изтървах да отида навреме на олимпиада по химия :)
Мечтите ни вдъхновяват и движат напред. Да се мечтае е толкова хубаво, дава сили да продължаваме. Поздрави!
Публикуване на коментар