събота, 16 октомври 2010 г.

Житейски неволи


Писна ми! И както казах неотдавна - списък е дълъг ...ако ще трябва да обяснявам от кого, защо и т.н.
Пращам всичко в канала и си гледам живота ...ще играя по собствената си свирка.
Мдаа ... Кофти е, когато виждаш краят на нещо, в което заедно с група хора си оставил частица от сърцето си, но животът продължава - няма нищо вечно ..а и едва ли сме очаквали да се пенсионираме там ...Ще се надяваме, някой ден да възкръсне от пепелта - труда ни, но ако пък не стане, ще запазим спомените си от времето, прекарано заедно, от сътворените новини, предизвиканите скандали и допуснатите гафове!


За който още не е разбрал моя милост, както и колегите й сме в предизвестие до края на месеца ...седем години труд бяха поляти със студен душ за един ден  ...телефонно обаждане и финито.
Вестникът спря да излиза ...За някои е добра новина, за други лоша ...
НО както сек азва всяко начало има край ...и за да започне нещо ново, нещо старо трябва да приключи ...
По-интересното обаче, което е как реагират хората около мен ...Едни ги е страх да се обадят, не знаят какво да ми кажат ..Други имам чувството, че дори направо минават на другия тротоар като ме видят ...трети се усмихват и се опитват да прояват съчувствие ...Четвърти ми дават кураж ...да не се отчайвам,  да не изпадам в депресия и да не се ядосвам ...да не си хабя нервите ...
На всички вкупом се усмихвам и казвам - Така е трябвало да стане ...И да го мисля, и да не го мисля - не мога да направя нищо ...  ше пробвам да видя какво е усещането да се наредиш на борсата за подпис :) Казвали са ми, че е кофти изпитание - но е своего рода предизвикателство за духа.
Просто ще продължа напред ...ще бъде трудно, както за мен така и за семейството ми ...но нямам никакво намерение да се предавам ...нямам намерение дори и да напускам бранша ...като наркотик ми е ...това да съм вътре в събитията, да съм по някакъв начин част от тях, да знам преди останалите -  ме карат да се чувствам жива ...само който не е работил в сферата няма да ме разбере...., а останалите просто не си признават ...
Да ...чувствам се добре от това и не ме е срам. Не съм се взела чак толкова насериозно, щото има къде по-големи майстори от мен. Но и нямам намереие да се давам без бой.
Оставам в армията на пишещите и ще намеря нова трибуна по един или друг начин ...както се казва, напук на душманите ...и колкото и приятелите ми да си мислят, че добро дете като мене не може да има врагове ...ще им кажа, че дълбоко се лъжат ... 
Не ми пука обаче ...От значение за мен е само мнението на близките ми хора и на приятелите ми, доказали се във времето ...Останалите да духат супата :) От мен да мине може да им пусна комат хляб за попарата, че да не си изгорят злобните езици.


7 коментара:

Анонимен каза...

Бульо, дори и да се подписваш на борсата - никога няма да те възприема като безработна. И то защото ти без работа не можеш да седиш - не може нещо да се случва в Силистра и ти да не си там :))))
Иначе това което ни се случва - е тежко - за теб, за мен, за всички които положиха основите на вестника и после го градиха и утвърдиха в област Силистра. Но сме достатъчно зрели да приемем нещата - и достатъчно силни - за да се справим с трудностите които предстоят.
Бяхме се оставили по течението и на рутината си. Сега е трудно - защото не знаем какво следва. Много скоро ще си казваме - ето че всяко зло за добро. Ето че имаме нови възможности... Но всяко ново начало отначало е плашещо или най малкото с въпросителни и неизвестни. Ясно е че този край - ще е начало на нещо ново и най-вероятно нещо хубаво за всички от екипа.
Единственото което за мен се е променило е това, че като отидеш на пресконференция - няма да носиш бадж на Вестник "Дръстър". Но нито твоят професионализъм, нито твоята ангажираност и отдаденост към работата ще се променят.
Хайде да не съм дълга и широка - много неща съм ти ги казвала, много неща още ще си казваме . . . да не се изчерпвам :*
Хайде - не знам поста дали ще излзезе от кого е - а ти знаеш още от първата дума кой ти пише - та нека се представя - Севал

Aquawoman каза...

Съдбата ти е приготвила нещо по-добро и бъдещето лека-полека ще нареди парчетата на пъзела. Ще видиш!

Neizi_ss каза...

познах те бульо - в едно гърне сме :) ще се справим :)

Temenuzhka Petrova каза...

Само така!Няма да ти казвам - горе главата, защото знам,че няма да я сведеш!Никой не е женен за работата си/вестника имам предвид/, животът продължава, никой не може да ти отнеме това, което знаеш,можеш и правиш!А ти можеш!С интерес чета всичко,което отразяваш, независимо къде!Целувки!

Златина каза...

Кураж и вяра!
Останалото ще се намести!

Владимир Кабрански каза...

Това, за отдръпването е вярно. Бил съм два пъти на борсата, веднъж 6 и веднъж два месеца. Помогнах си и сам, но ми помогнаха и хора, които никога не съм предполагал,че ще го направят. Хората, които преди това ме канеха на работа се направиха на разсеяни и си намериха причини да отлагат:( .Най-големият проблем, ми беше принудителното бездействие.
Не изоставяй професията си. Градът ни е около 30 000, но има три вестника които работят. Малки екипи от по 3-5 човека, не се нуждаят от много място и есктри.Единият излиза три пъти на седмица с около по 2000 тираж, а дори не се печати в града.Има абонати от цялата страна,че и от чужбина. Търси се и се чете.
Ще се справиш.

Neizi_ss каза...

Благодаря на всички за подкрепата!
@Владо е това е му е майката да не се бездейства!

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...