петък, 29 октомври 2010 г.

"Комшийско руло"

Туй комшулука е голяма работа ...вярно, не е като едно време, когато по етажите се разхождахме по пеньоар с ролки у главата и звънкахме по вратите с бойния поздрав ...Хей, комшийке - да ти се намира чаша олио, и пакет захар :)!И днес съседството е живо, макар и вече не в такива размери ...Та рецептата за това руло ми е от най-добрата комшийка, която съм имала - Тотка. Цялото им фемили е уникално - рядко се среща такава сговор между поколенията :) 
Ето и списък на нужните продукти и методът на омесването им: 3 яйца се разбиват с 9 лъжици захар /почти до бяло/ ...прибавят се 9 лъжици брашно и 3 лъжици вода .... Намазвате дъното на тавата с олио и слагате парче вестник ...Изливате сместа в тавичката и печете за цигара време ...само леко да пожълтее ..няма нужда да порозовява много :) Вадите тавичката и захлюпвате върху мокра кърпа ...отстранявате тавата и вестника и пак завивате с кърпата ...мажете сладкото по избор, навивате и по желание го отъркаляйте в пудра захар :)
Да ви е сладко! И почитайте съседките си :)

9 коментара:

Lili каза...

Еййй това чудо ми разказа играта на стомаха ...докат' се прибера и лигавника ми се стори тесен!Евала на комшийката Тотка и на Фифка :)

Neizi_ss каза...

Тенкю, Смифчице :)

Omnia каза...

Аз малко може би ще се различа, но, откакто живея в Търново, съвсем умишлено не общувам с комшийте си- лични съображения. Изключенията от които са само две- комшията до моята врата- адски печен деди и комшийката на етажа над мен точно- страшно готина бабка, с либерални възгледи и цапната уста. Просто няма как да не общувам с тях, щом имат такива характеристики:) Като оставим това настрана, аз съм от поколението, което не е ставало свидетел на оня комшулук, който го е имало едно време. В такава среда съм отраснала. А сега се замислям- ако имах възможност, дали щях да си общувам така- по пенъоар, с ролки на главата? Да, но само ако имам точни хора насреща си:)
Надали ще пробвам рецептата, защото не съм фенка на сладкото, но ми стана приятно сгряващо, че някъде там има хора, които искрено и чисто си общуват по комшийски:)))
поздрави за което и пардон за коментаторското оливане;)

Neizi_ss каза...

@Omnia - пардонь, не съ приема - напротив плувам щастлива в коментаторското ти оливане :))))))))) а инак бях свидетел на такова общуване в блок на девет етажа с по 6 апартамента на етаж - звучи сигурно странно - но беше приятно както за големите, така и за нас децата :) Днес - общувам само с едно семейство - по комшийски от целия този блок на 9 етага с по 6 апартамента на етаж ... Но като се замисля сега мога цял пост да си посветя на темата ...защото съм свидетел на интересни взаимоотношения като отида на село при свекъра и свекървата :)

Omnia каза...

Ще ми е приятно да прочета за тях:)))
Аз може да ен коментирам редовно, но това не означава, че не те следя! Казвам го измужду другото, не знам защо:)

6 апартамента на етаж ли прочетох?!?!? Джийзъс, това е непостижимо за мен, дори и да съм уж контактен човек:)

Neizi_ss каза...

правилно си прочела :) 9 етажа по 6 на етаж .само на първия са 5 :)))))))))))

Omnia каза...

Малеееее, това никак, ама никак не е възможно за оцеляване- за моятd, по принцип, асоциална природа:)

Neizi_ss каза...

понякога -, но уточнявам само понякога завиждам на хората с такава природа :)

Omnia каза...

Ами да ти кажа, аз съм малко по- особено бозайкоподобно и много се радвам на асоциалността си в тази държава най- вече. Преди не бех такава, впоследствие го развих, но... тук не иде реч за мен:)

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...