Английски клуб-модерен вариант - Щрак`26


Всеки делничен ден от 17 часа - мястото се уточнява в движение ... но е традиция на колеги, която заслужава адмирации :) Когато успея се включвам и се радвам, че не е съвсем затворен вариант и, че ме допускат за час да избягам от работа :)

Балкони - Щрак`25

Горе в десния ъгъл - на последния етаж :) балконът на Нушка :)
Можем да си махаме с нея и да си говорим ...
...само дето ша ни чуе целия квартал :)

Дойде редът на близалката - Щрак `24

От два дни стои на бюрото ...
реших, че не ми пречи на годините да лапна и аз близалката :)

Силистра - малката Хавана :)

Малкият град на брега на голямата река :)

Благодаря на Боян Симеонов, авторът на това прекрасно клипче :)

Вояж до братска Румъния :) - Щрак`23


Гювече А`ла Неза ... - Щрак`22


Задушавате гъбки с картофки, поставяте ги на дъното на гювечето, нареждате кренвирш, колбас или мръвка по избор, отгоредоматки на кръгчета и пипер, люта чушчица, сиренце и мятате във фурната, като се позапече чуквате по едно яйчице ...и Воала ...има няма половин час е процедурата ...

Щрак`20 - Светена вода

Да те поръсят със светена вода - хубаво е - дава ти сили и сякаш за момент се чувстваш освободен от лошото, от проблемите, от мисълта, че има лоши хора .... за миг сякаш се стопляш и се пробуждаш от дълбок сън ... отваряш очи и разбираш, че добри хора има ...

Присъствах на водосвет на новопостроен християнски параклис "Успение Богородично" в съседна на Силистра община - Дулово!



Сладка баклава - Щрак`19

Изненада в офиса :)
Колежката черпи за Шекер байрам с приготвена лично от нея баклава ...
Ще излъжа ако кажа, че не е вкусна ...:) ммммм

Щрак`18 - Проектът


Ето го и него ...тоест началото му ... финалът ... може би изложба с любителски фотоси :)

22 септември - Ден на Независимостта на България

На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост.  Борбите на българите за свобода най-после са увенчани с успех.

Така накратко изглежда поредната светла дата в българската история.

Странното е, че Денят на Съединението и този на Независимостта като че ли не сме свикнали да ги приемаме с този патос, с който навремето ни обясняваха колко значим е Трети март, колко величествен е 24 май и колко борбен е 9 септември.

Не е проблемът в това, че ние не възприемаме - няма кой да ни завладее с думи, няма кой да ни накара да се засрамим, че не познаваме великите българи, че не знаем за мъките и страданията на предците си. Само след месец ще заговорим за Народните будители и пак на бърза ръка ще споменем две-три имена и ще отбием номера.

А те – будителите, са много повече, …или са били, защото днес и да ги има, се сливат с пейзажа на ежедневието.

Мисълта ми обаче е за Независимостта … Не съм фен на американската култура, но не мога да не призная техния национализъм. Те почитат историята си. Те ревностно пазят всичко онова, което по един или друг начин бележи отминалите дни –без значение дали оставената следа е светла или мрачна. Техният Ден на Независимостта се отбелязва потресаващо пищно …

Ние от това нямаме нужда, ние имаме нужда нашите деца с гордост да заявят, че са българи и че са потомци на силен народ, който в своя календар също има Ден на Независимостта!

Щрак`12 - Прозорче към душата


Малко прозорче, на малка къщурка ... но може би душата на стопанина е необятна ...

Това ме наведе на мисълта, че никога не трябва да съдим за нещата по външната им обвивка :)

Левски бил - некакъв от връх Вола

На въпрос Кой е Левски, как и къде е умрял? - отговорът на пъпчив тийнеджър
/ всъщност бях с гръб към телевизора и по тази причина не разбрах как изглежда/
отговори - Ми не ме занимавай с такива въпроси - Некакъв там от връх Вола ...

Не знаех дали да се възмутя, дали да благословя майка му и баща му, или да се просълзя от ужас, че това е така бленуваното от нас Бъдеще ...



Учениците в новинарската анкета не знаеха кога и от кого е основана България ...осмокласници казваха, че са забравили, щото било отдавна времето, когато са го учили ...

Е щом осмокласника твърди, че е миналоооооооо мнооооооогооооооооо време от тези часове по история ...... не знам аз какво да кажа, или по-големите от мен на години.
Каквото и да кажа, каквото и да изкоментирам ... ще е бледо копие на истинските ми чувства ...
Не искам да звуча като възмутена стара мома ... щото нито съм стара, нито съм мома ... И аз в ежедневието си използвам думи, които нямат нищо общо с изискаността на българския език ... усеща се и мекото произношение, характерно за родния ми край ... дори когато изливам чувствата си, тук в блога, си позволявам лукса да не спазвам правописа ..., но всичко това аз го правя съвсем съзнателно ... и много добре знам какво да кажа, как да го кажа и напиша, когато иде реч да се държа на положение...
Няма да повярвате, но за миг се почувствах като проф. Юлиян Вучков, бях на ръба да изразя съчувствието си и да призная, че май Дедото не е толкова изкуфял ...

И пак се връщам на въпроса, останал без отговор - Кога и от кого е създадена Българската Държава ....?
Ако съм на мястото на родителите на тези деца ...ще се самобичувам публично ...
Ума не ми го побира ....това е!

Котка-дърта пушачка :)

Не мога да не споделя
фотографското попадение
на колежката си Ленар Нури :)

Щрак`11 - И първия звънец удари :)


Искам пак да ходя на училище - толкова хубаво ми беше ...!

Щрак`10

Задачка-закачка

Когато лежиш да топлиш дивана ... и докато се наливаш с горещ чай, а краката ти попиват солената вода в легена ...какво правиш? ... започваш да си спомняш за лудите и млади години, когато не си се разболявал толкуз  ... или сиболедувал, но на крак ... и когато една настинка никога не е била в състояние да попречи на поредния луд купон ...

Мдааа .... понежецял ден седях у нас и нямаше кой да ма илюстрира за поколенията - да видят каква гледка съм със завратени крачоли на анцунга ...

прилагам като снимков материал към рубриката ... снимков материал, който не може да предизвика нищо друго освен носталгия ....

/а пузнайти аз коя съм :)/

Моята Силистра днес празнува ...

Нашият град е частица от сърцата ни

Малък бил, мръсен бил, нямало работа, нямало деца, имало корупция, само далавери …

Как не се намери добра дума за града, в който сме проплакали за първи път?!

Винаги ругаем, неблагодарни сме и не виждаме гредата в собственото си око, а се хващаме за сламката в чуждото.

Трудно ли е да го обичаме такъв, какъвто е, и да се гордеем с него?

Прегръща ни нежно и топло с всеки залез на речния бряг, не ни се сърди, когато го напуснем и отваря широко врата, когато решим да се върнем.

Събуждаме се с мириса на старите липи и с шеметния дъх на зряло жито.

Родени сме тук …, а не някъде другаде.

Нека вдигнем воалите от тъга, от гняв, от омраза и завист …

Нека отворим очи за онзи блясък, който откриваме всеки път, когато погледнем към любимите и близки до сърцето ни хора.

Нашият град … Силистра … е просто частица от сърцата ни!

Да не го забравяме!

/а аз лежа болничко на дивана и ме е яд, че пропуснах деня, пропуснах емоциите и настроението по улиците ...но нищо ...догодина ще наваксвам ..., а утре ще се наслаждавам на разказите на приятели и колеги - стига да са успели поне за ден да забравят неволите на ежедневието .../

Щрак`9

Имам си подарък ...ракия от Белград и бонбони от Виена
червеничкото с маргаритката е от Музея на марципана :)

Щрак`8

Ей така преминава живота ни

...по фоайета  на обществени сгради - дебнейки, димейки, говорейки по джисаемата :)

Щрак`7

Така почиват работещите към една от фирмите в Силистра ангажирани с чистотата на градските улици :)

Може ли да остане човек да не се изкуши и да не посегне към фотоапарата :)
/Само да вметна -градът ни е чист и много зелен, както сте имали възможност да видите от други фотоси :) - затова не си правете погрешни изводи!/

Щрак`6 - Домашен любимец да си в днешно време

Това е Аксел ... кучето на една френдка ...,
когато тя отсъства ТОЙ остава у дома ... 

... И никак не се притеснява от съжителството с наш`та гордост

Черната Глезана - Пена 

Но годинките си казват своето - четириногия дъртак се мести цял ден от дивана на фотьойла, а тя чака някой Котаран да й дрънне по мобифона ...:)

Просто песен с пожелание за добро настроение!

Щрак`5

Баклава ...
Имам подарък ... от Турция ... една кутия сладка баклава :)

Чаках я с нетърпение ... и по-важното е, че я дочаках :)

Щрак`3


Цял ден вали ...

...на село сигурно се радват хората, ама аз не обичам да джвакам из локвите.

Карък съм и една да има аз ще съм в нея с двата крака!

Искам да са пльосна на спалнята и да не стана ...

... как само се спинка сладко ... в такова време :)


Щрак`2

Денят отново е подвластен на цветята...

Това ме очакваше на работното място ...

с поздрав от колегите  - има и пеперудка :)

/околовръст - са все подаръци по различни поводи, имам си битова солничка от Широка лъка, чан от Родопите, гнездо с фтичка и метла да гоня лошото, розово коте-щипка за бележки, коледна свещ и пухено ангелче ... и ъвкорс пепелник - но той е само за красота .../

Щрак`1

СтАрТ на рубриката ФоТоОкО
следващите 365 дни под формата на фотки :)
**************************************************************************************

В началото на пица-партито ...


... и в края ...


Birthday ...

Thanks of all for everything!

GO TO PLEASUREYOURPAGE.COM

Днес съм просто една жена на 32 ...
от утре ще съм поела по пътя към следващата житейска отметка :)
Няма да словоблудствам ...а само ще кажа Благодаря на всички, които днес отделиха миг от своето ежедневие, за да кажат добра дума за мен и да ми пожелаят късмет, щастие и любов.
БЛАГОДАРЯ ЛИЛИ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ ПОСТ,
БЛАГОДАРЯ И НА СИЛВИ ЗА КРАСИВАТА ПЕСЕН ...!
Моят празник всъщност започна още вчера, когато получих розова на сърчица кутия, а в нея открих толкова много топлота, че се разревах като малко дете ...Лили и Хриси бяха подготовили страхотна изненада ... Коте, което аха да ти проговори взирайки се в теб със зеленият си поглед ... Нежно цикламено цвете и Един Сладурски жираф, който малко прилича на зебра - но пък е толкова весел, че не може да не предизвика умиление с пухената си муцунка :)
Написаното от Лили и Васе всъщност беше черешката на сладоледа ....
Цяла поема за Една жена на 32 :))))
ДЕНЯТ ... ЗАПОЧНА с нежното докосване на слънцето,
целувка и роза от любимия и ... чаша горещо кафе /познахте я нали :)?!?/
... Научих от приятел, че ...
Между 30 и 40 години е времето,
в което мощно можем да си позволим да живеем!" ....
ТоВа И мИсЛя Да НаПрАвЯ!
Как ще завърши деня ... и аз не знам,
но и не бързам да узная ... обичам изненадите ...
Ще издам само, че ни очаква пица-парти у дома с приятели ...!


GO TO PLEASUREYOURPAGE.COM

Последна нощ на 31 :)

И така ... текат последните часове, в които съм на 31 години - никога повече няма да бъда толкова :)

Странно за пореден път днес се замислих, че винаги съм се чувствала добре - без значение на каква възраст съм - винаги съм имала настроението и светоусещането на съответните години ... вярно понякога повече, друг път по-малко - според ситуацията ... Но никога не съм искала да съм на повече / особено в гимназията, когато всички бързат да станат пълнолетни и да вземат живота в свои ръце/ ... 

Давам си сметка, че всяка една възраст съм си я изживяла пълноценно без да съжалявам за нещо ... Макар че наскоро попаднах на цитат, че човек по-скоро съжалява за това, което не е , отколкото за това, което е направил без значение дали си е сложил обица на ухото или се е радвал на успех!

Сигурно е съвсем в реда на нещата да си направя равносметка :) за това как съм живяла досега и как ще живея за в бъдеще ... ами то аз тая равносметка си я правя всеки ден ...така че няма да е по-различно и сега... Но въпреки това като настъпи момента да те накарат да духнеш свещичките няма начин да не си пожелая нещо ... което да бележи следващите 365 дни по-ярко, отколкото отминалите.


Никак не е зле да си на 31 ... не беше зле и на 30, и на 29, и на 28 :) и так далее...

Няма да ми е зле и на 32 ... Даже ще си призная, че очаквам да разбера какво е да си Една жена на33 ...! Не бързам де ...всяка годинка по реда си!

Остават още около 40 минути до полунощ ... и ... с началото на Новия Ден ще дам началото на моята година в снимки ... Ще тръгна по пътя на Златина и освен всичко останали чувства, които ще напират в мен и които ще споделям в блога ще се постарая да онагледя като в "стенвестник" живота си :) /не че май не го правя :)

Така минутите вече са ...35 ... отивам да спинкам, за да порасна голя-я-я-яма-а-а-а-а!