C`est La Vie

Всеки делничен ден от 17 часа - мястото се уточнява в движение ... но е традиция на колеги, която заслужава адмирации :) Когато успея се включвам и се радвам, че не е съвсем затворен вариант и, че ме допускат за час да избягам от работа :)

Горе в десния ъгъл - на последния етаж :) балконът на Нушка :) Можем да си махаме с нея и да си говорим ... ...само дето ша ни чуе целия квартал :)

От два дни стои на бюрото ... реших, че не ми пречи на годините да лапна и аз близалката :)

Малкият град на брега на голямата река :) Благодаря на Боян Симеонов, авторът на това прекрасно клипче :)

Задушавате гъбки с картофки, поставяте ги на дъното на гювечето, нареждате кренвирш, колбас или мръвка по избор, отгоредоматки на кръгчета и пипер, люта чушчица, сиренце и мятате във фурната, като се позапече чуквате по едно яйчице ...и Воала ...има няма половин час е процедурата ...

Да те поръсят със светена вода - хубаво е - дава ти сили и сякаш за момент се чувстваш освободен от лошото, от проблемите, от мисълта, че има лоши хора .... за миг сякаш се стопляш и се пробуждаш от дълбок сън ... отваряш очи и разбираш, че добри хора има ... Присъствах на водосвет на новопостроен християнски параклис "Успение Богородично" в съседна на Силистра община - Дулово!

Изненада в офиса :) Колежката черпи за Шекер байрам с приготвена лично от нея баклава ... Ще излъжа ако кажа, че не е вкусна ...:) ммммм

Ето го и него ...тоест началото му ... финалът ... може би изложба с любителски фотоси :)

На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г . страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост.   Борбите на българите за свобода най-после са увенчани с успех. Така накратко изглежда поредната светла дата в българската история. Странното е, че Денят на Съединението и този на Независимостта като че ли не сме свикнали да ги приемаме с този патос, с който навремето ни обясняваха колко значим е Трети март, колко величествен е 24 май и колко борбен е 9 септември. Не е проблемът в това, че ние не възприемаме - няма кой да ни завладее с думи, няма кой да ни накара да се засрамим, че не познаваме великите българи, че не знаем за мъките и страданията на предците си. Само след месец ще заговорим за Народните будители и пак на бърза ръка ще споменем две-три имена и ще отбием номера. А те – будителите, са много повече, …или са били, защото днес и да ги има, се сливат с пейзажа на ежедневието. Мисълта ми обач...

И ако някой каже, че не съм работна снаха .... :)

Студена ракийца, вкусна салатка ... и приятна компания ... какво му трябва на човек :)

Тъжно - на тази площадка преди имаше много деца ... Днес - от време на време 

Петък - пазарен ден :) - по Закона на Мърфи всичко свършва по едно и също време 

Моя милост влезе в книга ... /само че съм във втората част :) оти са по азбучен ред :) за любопитните .... ТУК

Малко прозорче, на малка къщурка ... но може би душата на стопанина е необятна ... Това ме наведе на мисълта, че никога не трябва да съдим за нещата по външната им обвивка :)

На въпрос Кой е Левски, как и къде е умрял? - отговорът на пъпчив тийнеджър / всъщност бях с гръб към телевизора и по тази причина не разбрах как изглежда/ отговори - Ми не ме занимавай с такива въпроси - Некакъв там от връх Вола ... Не знаех дали да се възмутя, дали да благословя майка му и баща му, или да се просълзя от ужас, че това е така бленуваното от нас Бъдеще ... Учениците в новинарската анкета не знаеха кога и от кого е основана България ...осмокласници казваха, че са забравили, щото било отдавна времето, когато са го учили ... Е щом осмокласника твърди, че е миналоооооооо мнооооооогооооооооо време от тези часове по история ...... не знам аз какво да кажа, или по-големите от мен на години. Каквото и да кажа, каквото и да изкоментирам ... ще е бледо копие на истинските ми чувства ... Не искам да звуча като възмутена стара мома ... щото нито съм стара, нито съм мома ... И аз в ежедневието си използвам думи, които нямат нищо общо с изискаността на българския език ... усеща се и...

Не мога да не споделя фотографското попадение на колежката си Ленар Нури :)

Искам пак да ходя на училище - толкова хубаво ми беше ...!

Задачка-закачка Когато лежиш да топлиш дивана ... и докато се наливаш с горещ чай, а краката ти попиват солената вода в легена ...какво правиш? ... започваш да си спомняш за лудите и млади години, когато не си се разболявал толкуз  ... или сиболедувал, но на крак ... и когато една настинка никога не е била в състояние да попречи на поредния луд купон ... Мдааа .... понежецял ден седях у нас и нямаше кой да ма илюстрира за поколенията - да видят каква гледка съм със завратени крачоли на анцунга ... прилагам като снимков материал към рубриката ... снимков материал, който не може да предизвика нищо друго освен носталгия .... /а пузнайти аз коя съм :)/

Нашият град е частица от сърцата ни Малък бил, мръсен бил, нямало работа, нямало деца, имало корупция, само далавери … Как не се намери добра дума за града, в който сме проплакали за първи път?! Винаги ругаем, неблагодарни сме и не виждаме гредата в собственото си око, а се хващаме за сламката в чуждото. Трудно ли е да го обичаме такъв, какъвто е, и да се гордеем с него? Прегръща ни нежно и топло с всеки залез на речния бряг, не ни се сърди, когато го напуснем и отваря широко врата, когато решим да се върнем. Събуждаме се с мириса на старите липи и с шеметния дъх на зряло жито. Родени сме тук …, а не някъде другаде. Нека вдигнем воалите от тъга, от гняв, от омраза и завист … Нека отворим очи за онзи блясък, който откриваме всеки път, когато погледнем към любимите и близки до сърцето ни хора. Нашият град … Силистра … е просто частица от сърцата ни! Да не го забравяме! /а аз лежа болничко на дивана и ме е яд, че пропуснах деня, пропуснах емоциите и настроението п...

Имам си подарък ... ракия от Белград и бонбони от Виена червеничкото с маргаритката е от Музея на марципана :)

Ей така преминава живота ни ...по фоайета  на обществени сгради - дебнейки, димейки, говорейки по джисаемата :)

Така почиват работещите към една от фирмите в Силистра ангажирани с чистотата на градските улици :) Може ли да остане човек да не се изкуши и да не посегне към фотоапарата :) /Само да вметна -градът ни е чист и много зелен, както сте имали възможност да видите от други фотоси :) - затова не си правете погрешни изводи!/

За теб Силви!

Това е Аксел ... кучето на една френдка ..., когато тя отсъства ТОЙ остава у дома ...  ... И никак не се притеснява от съжителството с наш`та гордост Черната Глезана - Пена  Но годинките си казват своето - четириногия дъртак се мести цял ден от дивана на фотьойла, а тя чака някой Котаран да й дрънне по мобифона ...:)

Баклава ... Имам подарък ... от Турция ... една кутия сладка баклава :) Чаках я с нетърпение ... и по-важното е, че я дочаках :)

Разбрах, че есента е дошла Очаквайте СКОРО  пъстроцветен  килим да покрие земята ...

Цял ден вали ... ...на село сигурно се радват хората, ама аз не обичам да джвакам из локвите. Карък съм и една да има аз ще съм в нея с двата крака! Искам да са пльосна на спалнята и да не стана ... ... как само се спинка сладко ... в такова време :)

Денят отново е подвластен на цветята... Това ме очакваше на работното място ... с поздрав от колегите  - има и пеперудка :) /околовръст - са все подаръци по различни поводи, имам си битова солничка от Широка лъка, чан от Родопите, гнездо с фтичка и метла да гоня лошото, розово коте-щипка за бележки, коледна свещ и пухено ангелче ... и ъвкорс пепелник - но той е само за красота .../

СтАрТ на рубриката ФоТоОкО следващите 365 дни под формата на фотки :) ************************************************************************************** В началото на пица-партито ... ... и в края ...

Thanks of all for everything! Днес съм просто една жена на 32 ... от утре ще съм поела по пътя към следващата житейска отметка :) Няма да словоблудствам ...а само ще кажа Благодаря на всички, които днес отделиха миг от своето ежедневие, за да кажат добра дума за мен и да ми пожелаят късмет, щастие и любов. БЛАГОДАРЯ ЛИЛИ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ ПОСТ, БЛАГОДАРЯ И НА СИЛВИ ЗА КРАСИВАТА ПЕСЕН ...! Моят празник всъщност започна още вчера, когато получих розова на сърчица кутия, а в нея открих толкова много топлота, че се разревах като малко дете ... Лили и Хриси бяха подготовили страхотна изненада ... Коте, което аха да ти проговори взирайки се в теб със зеленият си поглед ... Нежно цикламено цвете и Един Сладурски жираф, който малко прилича на зебра - но пък е толкова весел, че не може да не предизвика умиление с пухената си муцунка :) Написаното от Лили и Васе всъщност беше черешката на сладоледа .... Цяла поема за Една жена на 32 :)))) ДЕНЯТ ... ЗАПОЧНА с нежното докосване на слънцето, целувк...

И така ... текат последните часове, в които съм на 31 години - никога повече няма да бъда толкова :) Странно за пореден път днес се замислих, че винаги съм се чувствала добре - без значение на каква възраст съм - винаги съм имала настроението и светоусещането на съответните години ... вярно понякога повече, друг път по-малко - според ситуацията ... Но никога не съм искала да съм на повече / особено в гимназията, когато всички бързат да станат пълнолетни и да вземат живота в свои ръце/ ...  Давам си сметка, че всяка една възраст съм си я изживяла пълноценно без да съжалявам за нещо ... Макар че наскоро попаднах на цитат, че човек по-скоро съжалява за това, което не е , отколкото за това, което е направил без значение дали си е сложил обица на ухото или се е радвал на успех! Сигурно е съвсем в реда на нещата да си направя равносметка :) за това как съм живяла досега и как ще живея за в бъдеще ... ами то аз тая равносметка си я правя всеки ден ...така че няма да е по-различно и сега... Но...