неделя, 22 февруари 2009 г.

Holiday - may be

Идилия в почивните дни ... 

Със сигурност за всички понятието почивен ден има различно измерение и съдържание.
Какво е обаче почивен ден …мен ако ме питате малко е трудно да му се даде смислено обяснение. Най-общо това са дните, когато не сме на работа …
За една жена е трудно да каже, че дори и в тези дни почива …защото и в работно и извънработно време съзнанието й е ангажирано с мисълта дали децата са нахранени, бяло или цветно пране да пусне, прахосмукачката дали работи и дали най-сетне съпружеското тяло ще се навие на сделката – изтупване на килимите срещу безпрепятствено гледане на дербито „Манчестър юнайтед” – „Челси”.
Изхвърлянето на боклука оставяте на подрастващото поколение – и там проявявате бизнеснюх – отпадъците в контейнера – билети за кино, концерт или кинти за бира с картофки.
Дотук със семейните далавери.
Най-общо за всеки почивните дни са времето, когато е повече от задължително човек да намери време за себе си, за своите желания и мечти.
Вместо това ние хукваме по села и паланки – тип аграрен уикенд, да видим мама и тате как са, дали кокошките са снесли яйчица, дали е останало от свинското, че през седмицата да метнете тавата със зеле. Пък ако има и млекце, значи ще има и сиренце. 
Тъй е по нашия край … Сите българи сме от село, но някои не си признаваме. Пишем се градски чада и омърморваме качеството на продуктите в магазина.
Няма лошо да се отиде на село …въздухът там е по-чист, сънят е по-здрав и не усещаш как в 7 сутринта си свеж като репичка, готов за подвизи из двора. Мотиката те чака …я чесъна, я лука да се прекопае, може и вадичките на пипера …оп-п-а …за тях е рано още. Зима е все пак…
Ама после като се наредят на опашката бостани, царевица, тикви …и почва да ти се вие свят и да искаш да няма почивни дни, Бързайки да влезеш в графата на работохолиците в офиса.
Тъй… какво обаче правиш ако си останеш у дома …
Задължително спиш до 11…/ това в случаите, когато котката не е разгонена и с мяукане не огласява квартала/, ставаш и както си рошав, по пижами правиш кафе и сядаш на компа – да видиш, кой от аверите ти е онлайн.
После с размъкната крачка заемаш полагаемото ти се място на дивана и зяпаш зомбирано ТВ-то. Гледаш к`вото и да пуснат. Дали ще е психопата д-р Хаус, или началник Маниън – полицейския шеф-мечта от „Вашингтон, окръг Колумбия” няма значение.
Тъпите сериали също са забавни, не те ангажират с мисъл, не те затормозяват и се радваш като малко дете, че има и по-големи идиоти от теб самия.
Романтичните комедии ти действат приспивно в обедните часове … и се понасяш с танцова стъпка към спалнята. Може да останеш и на дивана, но ще се изгърбиш от въртене насам-натам. А и котката си иска мястото…
Забележете, още сте по пижама …е това е за мен идилия …Цял ден тъй … без да робуваш на четката за коса и на пудрата. Не сте капризни и за яденето – филия с масло и сирене или ..с каквото има в хладилника върши работа. Мяташ хапките на крак и не мислиш за сервиране, за обяд и за вечеря.
Можеш да използваш времето и за належащата вече маска за лице, която ако я направиш в друго време рискуваш да уплашиш решилия да потърси чаша захар привлекателен съсед от  апартамента отсреща.
Днес обаче е почивен ден и ти е позволено да изглеждаш всякак.
На кафе пред монитора на компютъра ще побъбриш с дружката от София, с която поддържате само онлайн контакти, но то не пречи да обсъдите въпроси сериозни като глобалното затопляне и смъртта на китовете, или пък за последната издънка на мъжа вкъщи.
Забелязвате ли …никъде не споменаваме за него. Ами той просто е на работа – по случайност няма съвпадение на почивката.
Да видим какво още можете да направите така щото да се почувствате перфектно …ами самия факт, че не правите нищо е повече от достатъчен.
Денят обаче е на превала и вие яхвате метлата, запретвате ръкави и се развихряте в кухнята.
Любимия мъж се прибира и искате да го изненадате …Щом все още изпитвате удоволствие от кулинарните изкушения, значи чувствата, които изпитвате са все още силни и от това няма нищо по-хубаво.
Допускаме обаче, че и двамата почивате …Красота и Хармония …Спите до късно, ставате заедно, единия прави кафе, а другия закуска …
..Или излизате да се разходите, ако времето е приятно, нейде глътвате доза кофеин засичайки стари приятели, проверявате дали Дунавската градина си е още на мястото, или палите колата и отивате до манастира в с. Айдемир, посреща Ви игуменката Йоанна, палите свещ за здраве и се наслаждавате на иконописите. На връщане се отбивате до крепостта „Меджиди табия” и се забавлявате докато позирате с оръжейните експозиции. 
Супермаркета е близо до дома, количката се трупа с продукти, не забравяте и слънчогледовите семки и пуканките, защото те ще са необходими за следобедния киносалон, който ще си устроите в хола ..А за вечерта спретвате салатка и мезе и каните комшиите от горния етаж ..или пък вие се качвате у тях … и неусетно деня свършва, а вие усещате, че въпреки умората сте се заредели с енергия за цялата следваща седмица и мислите Ви са постигнали хармония със заобикалящия ги свят.
Е …кажете сега, защо е нужно в почивния си ден да си тровим нервите и да мислим за работа. Тя няма да избяга, а и ние ще сме й още по-полезни, когато сме бодри и готови за нови, и нови предизвикателства.

1 коментар:

Lil каза...

МрЪн...за крилцата :)
Хубаво пишеш :)
Честита нова дрешка на блогчето ти.Обичам оранжево и зелен-успокоява и радва окотом :)
Усмивки днес :)

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...