... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...
Коментари
Поздрави от Димо Райков!
Имам една мъничка молба,надявам се, че ако не Вие, то поне "тати-свекър" да я удовлетвори - много бих искал да зная дали в Силистра има някоя от моите книги - "Париж,моят Париж...", "BG емигрант в Париж" и "Писма до мъртвия брат. Пансионът. Два романа, благословени от Ванга."
Нужна ми е тази информация и затова си позволявам да Ви притеснявам.
Иначе - радвам се на Вашия блог. Всичко добро!Може да ми пишете на:dimoraikov@yahoo.fr
или на блоговете ми ДИРЕКТНО или ПАРИЖ,МОЯТ ПАРИЖ
А къде си днес за кифету?