Пропускане към основното съдържание

Flower transmogrifications

Докато си мислех дали да вляза в банята и да се заема с маскиране на побелелите си въпреки крехката :) си възраст от 31 години :) коси - или да се отдам на почивка се замислих през колко перипетии е преминала рошавата кошница на главата ми. Смених почти всички цветове на дъгата, но сякаш намерих себе си.. Всъщност не съжалявам за нито една промяна – тя е била актуална, както за времето, така и за душевността ми. 
/Това не означава че избирайки черния цвят – ми е станало мрачно …/ 
Може би просто пораснах, но комай не съвсем – все още ми са правят лудории – и не си ги спестявам, когато ми се отдаде възможност …
Днес си говорех със Светулката, че не искам да пораствам – искам да си остана такава, каквато съм сега – говоря за светоусещане и настроение. Иначе ако си мисля, че времето ще е безмилостно към появата на бръчки и болки в ставите …няма да ми се размине :)

Ако някой чете това ще си помисли – да й имам проблемите на девойката …
Е не може всички да сме умни, интелигентни и красиви.
99 % сме такива, каквито сме … и ако живеем живота си с усещането, че не сме случайно на този свят, значи сме ХОРА.
Всеки има своя собствена мисия за промяна и за съществуването си на тази ЗЕМЯ и е добре да се замислим върху това.

Едва ли сме се родили само, за да консумираме …Тъпо е, ако ще е такъв живота ни.
Затова докато е време да се вземем в ръце …щото ако чакаме някой с вълшебна пръчица да оправи нещата – значи нямаме никакъв шанс …

Цветовете на косата са нещо дребно …но цветовете в обществото ….те правят нещата красиви, жизнерадостни и слънчеви …нека към тях се стремим ...


Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...