Вярно, че самовнушението е голяма работа ...ама мразя от предния ден да си правя сметката без кръчмаря как ще поспя до късно, как ще изляза на разходка с любимия човек и ще се наслаждавам на миговете прекарани заедно.
Вместо това като лазарка, на едно с колегите, сновахме от цвят на цвят да разнищваме конците на една много дрипава черга....
Ама нейсе ...и това мина ... поне за днес ...от понеделника сто на сто ни чака пак ходене напред назад из улиците - ама нали знаете- кой за каквото е учил :)
Сега ще си легна с мисълта за утре ... Ще сънувам деня, ще сънувам слънцето, небето, дърветата, хората по улиците и ще се събудя с очакването да видя очите и да усетя ласките Му ... от нищо друго нямам нужда :)
Пък утре ... ша видим като съмне - хихи :)
1 коментар:
Ех тази либоф :)
Подготвила си се емоционално за утрешния празник :)Браус :)
Публикуване на коментар