Някак празно е всичко

Някак празно е всичко...
Уж е пълно, а описание на съдържанието няма.
Щастлив си …и в същото време си тъжен.
Не можеш да го изпиташ – него щастието, не можеш да му се радваш, защото не умееш.
Цял живот са ти казвали, че безплатен обяд няма и затова ти е трудно да повярваш, че може просто да си го заслужил – него – щастието.
Не ти се получава някак да погледнеш отстрани и да видиш, че единственият, който дърпа дявола за опашката си ти самия.
Теорията на конспирацията, че някой някъде плете заговор, за да ти попречи да си щастлив – издиша.
Влязъл си във филма, но не си прочел сценария и го пишеш в движение …спри се – не те бива – защо просто не следваш пътеката от трохи, които някой преди теб е пуснал, за да те улесни ….ама не – как така ще ти е лесно, като може да ти е трудно.
Дебела ти е главата, а стени пред теб колкото искаш …
Гасиш лампата, свети само огънчето на цигарата в пепелника  и затваряш очи …
Тъмнината те обгръща, сълзите потичат и разбираш, че е някак празно, че има нещо, което не ти достига – не ти достига смелост да признаеш, че няма пълно щастие, но и че това, което имаш е достатъчно, за да намери покой душата ти. Радвай му се, защото то е твое и никой друг няма право върху него …

Няма коментари: