Пропускане към основното съдържание

Мамка му и манталитет...

Роден си провинцията, отраснал си в провинцията, учил си в провинцията ... е няма как да нямаш провинциално мислене ...и какво толкова лошо има в това, по дяволите?!
Дори съм на път да го обявя публично, да искам и орден за храброст и гордост ... Ми то като гледам малцина ще сме тези, които си признаваме за наличието на т.нар. селски манталитет ..всички други станаха европейци, парадират, че са част от гражданското общество имат собствено мнение по глобални въпроси, което обаче съмнително отстояват в социалните мрежи .../най-вече/ ...
Е ... селяните останахме тук ...гражданите пренаселиха голямото село ...

Коментари

tcvetelinka каза…
аа аз се гордея, че съм от село, расла съм на свобода, за нея сегяа някои плащат луди пари да видят какво е да се спи в сеното под звездите...напълно те подкрепям...
Dani каза…
Манталитетът за мен няма връзка с мястото на раждане :)
И е глупаво в XXI век някой да се бие в гърдите къде е роден /със сребърна лъжичка в устата/
Защото може цял живот да е със "селски" манаталитет!
Neizi_ss каза…
те гражданята дето най-се бият у гърдите тия работи не ги разбират :)
Neizi_ss каза…
е аз по рождение съм си гражданче, ма то у провинцията ...сите сме от село :), но не това е проблема ...бяс ме хваща като почне някой да ми навира в очите к`в ми бил манталитета .../на фона на неговия :)
Lil каза…
А на мен ми се иска да имам село!Селото е друго ..мисленето е друго, хубаво, човешко , нашенско.Има хора!!!Аман от граждани!

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...