Пропускане към основното съдържание

на работа ...

Понеделник е. Отпуската свърши..., стягам багажа и се настройвам за начало на работния процес. Тъй като обаче съм от стара коза яре си знам урока ...лека по лека ..., че да не стресирам организма ...достатъчна ми е мисълта, че няма да се излежавам сутрин ... и че имам пакет ангажименти, които няма как да договоря за разсрочено изпълнение ...В края на седмицата продуктът трябва да е на пазара ..., и другата седмица, и по-другата и ...так далее.
Голяма мъка е, дори и да си обичаш работата. Максимата, че с хубавото се свиква бързо е в сила... лесно беше да приема липсата на аларма,  утихналото присъствие на телефона,  охлабените контакти във виртуалното пространство ... 
 ...отново ще трябва да се реша всяка сутрин и  да се правя на красива :)
Днес ще започнем с кафе в офиса ...утре ...ще го мислим после!

Коментари

Lil каза…
Лека работна седмица Фифонче♥

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...