Приятелите ...?!

Пих кафе с приятел ... Човек, когото винаги съм държала в графата приятели ...Силно съм вярвала, а и още вярвам, че и той въпреки обстоятелствата не ме е изхвърлил от там ...Времето обаче ни постави в различни лагери, за добро или за лошо, а може би, за да се опитаме да облагородим почвата и от двете страни на барикадата, доколкото можем ..., а може и просто да е било изпитание и за приятелството, и за силата на собствените ни характери.
Ако кажа, че не е кофти усещането, ще излъжа ...
Опитахме се днес да си говорим, след като почти цяла година не сме го правили, така, както можем и знаем ...не се получи съвсем, бяхме уж искрени и откровени, но не беше както преди ...
Вярно, и в двата лагера нещата не са съвършени ...и ние това го знаем много добре ..., но пък каквото таквоз ...
За друго се замислих аз, докато си говорехме.
В един момент нещата бяха поставени на една много интересна плоскост ..., а именно, че съм направила погрешен избор преди време и в друга ситуация днес съм щяла да бъда в лагера на победителите и пред мен е щяло да има много и различни възможности ... Сигурно е така! Сигурно е прав!
Аз обаче съм човек, който дори и да е сгрешил не съжалява никога за направената крачка ... Така е трябвало да стане, така е станало ... Човек се учи, дори и когато, и ако греши... Това е моята житейска философия ...Може да се погледне и от друга гледна точка, а именно, че явно не съм се парила достатъчно, за да взема крайна позиция и да спра да избирам грешните герои на деня.
А пък и колелото се върти ...сменя се кутията с бонбони ...
Всеки сам определя руслото на живота си и носи кръста на последствията от посоката ...
Трябва ли това обаче да е пречка двама души да бъдат и да останат приятели ... 
Трябва ли да плащат заради кръга от хора, който се е образувал около тях ...?!
Да, животът им се е променил, да, ценностите им са може би други или просто да се е променил начинът за постигане на целите им ...обкръжението им е различно, но сигурно някъде е останал жив споменът за едно друго време ...
Или е така, или аз съм прекалено наивна и вярвам, че каквото и да му се случва на човек, то не трябва да влияе на отношенията му с онези, които е допуснал до съкровените си мисли и планове за бъдещето.


5 коментара:

Temenuzhka Petrova каза...

Аз мисля,че той е бил искрен с теб като ти е споделил всичко това. И също така съм сигурна,че въпреки временното неудобство от ситуацията, вие ще си останете приятели!Нали знаеш...минава време, отминават ситуации всякакви,но приятелството истинско отстоява на всичко, а вашето е такова според мен.

Neizi_ss каза...

Силно се надявам да е било точно така!

Митко Василев каза...

Нормално е, с времето приятелите се отдалечават. Всеки ще ти го каже. Не, че можеш да направиш нещо, но поне е нормално.

Dani каза...

Ако е истинско приятелство, ще издържи!
Макар че за съжаление това е много относително понятие!
Никога партийни пристрастия и религиозни убеждения, не трябва да се намесват в приятелски отношения!
У нас обаче знам не един пример за разваляне на отношения!
А и не всички, които вървят след победителите, които винаги са временни, са прави!
Това да се нагаждаш според случая на мен не ми допада!

Анонимен каза...

Едва ли ще се възстанови това приятелство,но най-важното не трябва да съжаляваш за решенията си. Можеш да се гордееш, че държиш на принципите си ;)