Приятелите ...?!

Пих кафе с приятел ... Човек, когото винаги съм държала в графата приятели ...Силно съм вярвала, а и още вярвам, че и той въпреки обстоятелствата не ме е изхвърлил от там ...Времето обаче ни постави в различни лагери, за добро или за лошо, а може би, за да се опитаме да облагородим почвата и от двете страни на барикадата, доколкото можем ..., а може и просто да е било изпитание и за приятелството, и за силата на собствените ни характери.

Ако кажа, че не е кофти усещането, ще излъжа ...

Опитахме се днес да си говорим, след като почти цяла година не сме го правили, така, както можем и знаем ...не се получи съвсем, бяхме уж искрени и откровени, но не беше както преди ...

Вярно, и в двата лагера нещата не са съвършени ...и ние това го знаем много добре ..., но пък каквото таквоз ...

За друго се замислих аз, докато си говорехме.

В един момент нещата бяха поставени на една много интересна плоскост ..., а именно, че съм направила погрешен избор преди време и в друга ситуация днес съм щяла да бъда в лагера на победителите и пред мен е щяло да има много и различни възможности ... Сигурно е така! Сигурно е прав!

Аз обаче съм човек, който дори и да е сгрешил не съжалява никога за направената крачка ... Така е трябвало да стане, така е станало ... Човек се учи, дори и когато, и ако греши... Това е моята житейска философия ...Може да се погледне и от друга гледна точка, а именно, че явно не съм се парила достатъчно, за да взема крайна позиция и да спра да избирам грешните герои на деня.

А пък и колелото се върти ...сменя се кутията с бонбони ...

Всеки сам определя руслото на живота си и носи кръста на последствията от посоката ...

Трябва ли това обаче да е пречка двама души да бъдат и да останат приятели ... 

Трябва ли да плащат заради кръга от хора, който се е образувал около тях ...?!

Да, животът им се е променил, да, ценностите им са може би други или просто да се е променил начинът за постигане на целите им ...обкръжението им е различно, но сигурно някъде е останал жив споменът за едно друго време ...

Или е така, или аз съм прекалено наивна и вярвам, че каквото и да му се случва на човек, то не трябва да влияе на отношенията му с онези, които е допуснал до съкровените си мисли и планове за бъдещето.