Депутатите на БСП и ГЕРБ спасяват театъра/ПОЕДИНИЧНО

Добрата новина излезе вече в интернет пространството: Театърът на Силистра е почти спасен!

Това „почти” се надявам искрено да не обърне талигата и да се катурнат в канавката сите ни надежди за театрално изкуство в града с 1900-годишна история.

В рамките на час новината за срещата на народния представител от БСП Антон Кутев с министъра на културата Вежди Рашидов и заместника му Митко Тодоров обходи всички, които са в трепетно очакване каква ще е съдбата на театъра.
Пред в. „Дръстър ПРЕС” депутатът Кутев потвърди, че културният министър е бил категоричен, че театърът в Силистра няма да бъде „открита сцена”, а ще продължи да работи със свой репертоар и актьорска трупа. Освен това по време на срещата е станало ясно, че министерството ще продължи да финансира културната ни институция, но ще е нужна и подкрепата на местната власт.

На този етап предстоят още срещи с Вежди Рашидов, но вече в тях ще участва и силистренският градоначалник инж. Иво Андонов, за да се изяснят и конкретизират подробностите.

Или казано по  друг начин воля и желание за спасение на театъра има, но е рано още за фанфари.

На това мнение е и народният представител от ГЕРБ Стефан Господинов, който, цитиран от пресцентъра на Областната администрация, съобщава, че „едва след като се разгледат и обсъдят внимателно възможностите и перспективите, тогава ще бъде взето окончателно решение по казуса „силистренски театър”. До тогава всички странични изказвания могат да се приемат като „спекулации по темата”.

Вчера и депутатът на ГЕРБ стъпи на килимчето пред Вежди Рашидов, като се пояснява в прессъобщение, че срещата е била уговорена преди седмица. В детайли е била обсъдена ситуацията, довела до ескалиране на напрежението между актьорите, театралното съсловие като цяло и в.и.д директори на Драматичния и Кукления театър. И в тази информация е отделено място, за да се съобщи, че в по-нататъшните срещи в Министерството на културата трябва да участва и кметът Андонов.

Дотук с официалната информация

                                                                    Време е за размисъл

Получих покана във ФЕЙСБУК да се присъединя към група, озаглавена  “Да спасим театъра в Силистра!”.

Отказах да се присъединя, и то не защото не искам да има театър в Силистра. Обичам театралното изкуство, но нямам претенции да разбирам. Всяка една постановка я гледам с очите, не на познавач и критик, а на обикновен потребител на услугата и или ми харесва, или не …или ми е весело, или ми е тъжно, а понякога безразлично.

Признавам си, напускала съм салона, и то не защото не ми е харесала пиесата, а защото е била прекалено тежка за моята крехка чувствителност.

Искам да има театър в Силистра! Дори и да е разделен на Куклен и на Драматичен. Ще има радост и за малки, и за големи.

Днес обаче, въпреки „горещите новини” за спасяването на театъра, някак ми е трудно да бъда изцяло съпричастна. Имам приятели в театъра и силно вярвам, че те няма да ме обругаят, заради позицията ми, но ЗАКЪСНЯХА …Ужасно закъсняха с всичките си реакции, подписки и протести.

Надделяха дребните страсти и интригите. Не потърсиха адекватно подкрепата на общественото мнение. Изчакаха МНОГО, докато реагират по един или друг начин.

Дали какво си мислят обикновените хора, когато четат нелицеприятните коментари във форумите?!?

Защо единствените, които си позволиха лукса да застанат зад името си и да нарекат нещата с истинските им имена, бяха само Димитър Кочланов, Мира Бонжева и Теодора Михайлова. Направиха под различна форма от една или друга трибуна. Единия по-рано, дамите по-късно, но въпреки това те публично ПРИЗОВАХА… нас, обществеността на Силистра, да фокусираме вниманието си върху напрежението в храма на Мелпомена.

Останалите се задоволяваха да мрънкат на маса и когато някой от нас, упражняващите журналистическата професия, се опитвахме да популяризираме информацията, бивахме спирани… сакън нидей, да не си загубя хляба… който и без това не е сигурен.

Как в другите градове на страната актьорите излязоха на протест, барикадираха театрите и не допуснаха наложените им директори да влязат вътре.

Ние изкритикувахме избора на лицето Ненков, изписахме и изговорихме доста думи за това, че конкурсът е бил опорочен.  И какво от това!!!

За да питат днес къде били журналистите, защо не пишели, защо не разследвали???

Тук сме! Друг е въпроса дали можем да наречем себе си журналисти и дали имаме още “хляб и боб да ядем”, за да се титулуваме така.

Тук сме! И повярвайте, следим процесите в театралните ни институции, ако и да мълчим.

Тук сме и питаме: защо не ни потърсихте, когато трябваше и защо очаквате да извадим кестените от огъня, без да си направите труда да ни осигурите поне щипци за това.

Коя съм аз, че утре да почукам на вратата на директора и да му търся сметка за едно или друго, като не мога да докажа твърденията си?

Да!  Не се съмнявам, че има нередности! Шестото ми чувство отдавна е сканирало личността на ръководния театрален кадър и ми е съобщило, че не е читава.

Не са читави обаче и процесите, които се развиват.

Двама депутати са решили да положат усилие и да спомогнат за решаването на театралния ни проблем.

Защо, питам аз, те не влязоха заедно при министърът на културата? Нямаше ли да натежи повече думата им! Защо когато въпросът касае градът, жителите, на който са ги избрали, не обединят усилията си?

Ще каже, че много филми съм гледала и че е ясно, че няма да го направят!

Да, защото всеки си прави ПР акция на гърба на шепа бохеми – хора на изкуството, и на всички останали, които дали по задължение или по желание прекрачват прага на салона на театъра.

Две срещи в един и същи ден по един и същи проблем!

Както и да го погледнете, господа политици, за мен това е ГАФ!

Но това е мое лично мнение и не ангажирам никого с него!

Искам да има театър в Силистра! Но не искам да участвам в групировки на лични чувства и интереси.

Не вземам страната нито на актьорите с образование, нито на тези без – които пък с годините са доказали таланта си.

Аз съм на страната на зрителя, който иска да получи качествена постановка!

Не съм се подписала За Спасяването на Театъра! И няма да го направя, защото няма тежест този акт! Не е облечен така щото да вдъхне респект у мен - зрителя!

Простете ми! …Или ме заплюйте, ако не сте  разбрали истинската ми позиция!