Пропускане към основното съдържание

Чудотворни икони на Света Богородица пристигнаха в Силистра

В столицата на Доростолска епархия Силистра днес пристигнаха за поклонение от Украйна православни светини - чудотворните икони на св. Богородица – „Кузнеченска” и „Кикотиса”, както и свети мощи на преподобните отци Йов и Амфилохий Почаевски от Украйна.
Те бяха посрещнати тържествено на площад „Свобода” и бяха пренесени до катедралния храм „Св. апостоли Петър и Павел” с литийно шествие, предвождано от Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит Амвросий, Деволски епископ Теодосий - игумен на Троянската света обител и Агатоникийски епископ Борис - игумен на Бачковската света обител.
Светините ще останат за поклонение в храма три дни. В Силистра е и частица от честния кръст на Св. Богородица и мощите на Киприян и Юстина, които са против уроки.
В литийното шествие вчера, наред с духовници от цялата Доростолска митрополия и съседна Румъния, се включиха кметът на града Иво Андонов, неговите заместници, както и много гости на Силистра и общината.
Църковните светини се съпровождат от протойерей Михаил от Украинската православна църква.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...