Пропускане към основното съдържание

Светъл ден - Кръстовден!

Добър ден, Силистра!


Цветни алеи и нежен полъх край брега на реката, която обичам…
Слънчеви зайчета и шарени люлки…
Забързани, но винаги усмихнати хора…
Светъл площад... Старата липа…
Каменни останки от древни крепости… и дупки по улиците…
Глутница кучета и дебнещи котки…
… препълнени от време на време контейнери
Аромат на липа и жилещи комари …
Букет от танцови фестивали и протестиращи актьори …
Недоволни чиновници и леко поовехтял манталитет…
Гражданье, които смениха москвича и ладата с лъскави джипове…
Красиви жени и усмихнати деца …
Лунапарк и рахат локум …
Звън на камбана и безмълвна молитва за по-добри дни.
Ужким забързани хорица, но винаги имащи време за чаша кафе и сладка раздумка …
Градът, в който от време на време нещо се случва …
Приемам го такъв, какъвто е и го обичам!
Не е трудно да опитате и вие!

Коментари

september-silvia каза…
честит празник на град Силистра Нейзи:)живи и здрави бъдете,а ти все така добре се грижи за новините във вашата област,целувки от мен!
Neizi_ss каза…
Благодаря, Силви! Здраве да има само :)Целувки и от мен :)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...