Пропускане към основното съдържание

А беше бебе ...вчера - утре вече на 8

    Беше бебе на два месеца и половина, когато за първи път те видях. Не се усмихваше, не плачеше – стоеше кротко в мен. Без емоция. Разрешиха ми да те нахраня … и ти доволно заспа в ръцете ми след това. Следващия път, когато те видях очите ти говореха – Теб съм те виждала вече!
    На по-следващия път се усмихна …засмя се с глас на твоята баба-леля.
    А след това си тръгна от Къщата на бебетата, за да се прибереш у дома – при нас.
    Не заспа по пътя. Усмихваше се и гледаше пътя – напред.
    Когато са те обличали с дрешките, които ти носехме, казаха, че сякаш си знаела, че си отиваш у дома.
    Да! У дома … И минаха вече 8 години, а сякаш беше вчера.
    И толкова много случки –  с усмивки и със сълзи.
    И преди концерт в детската градина все ми казваше – няма да плачеш, нали …
    И в училище – пак така ми каза …и аз все ти обещавам, че няма да плача …и може би това ще е единственото обещание, което никога няма да спазя.
    Ще плача от радост, всеки път, защото ти си причината да се усмихвам.
    Да – понякога, а може би и доста често се карам и ти ми казваш добре, няма повече … и двете знаем, че ще има J
    Но ти си моето съкровище, моята маймунка, моето всичко!
    И те обичаме!
    Повече, отколкото можеш да си представиш.
    Мечтата ми е да пораснеш …да станеш човек добър, да имаш глас, да имаш мнение, било то и различно от останалите, да можеш и да знаеш…  
И да не забравяш …да не забравяш, че за някого си била целия свят…


Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...