Пропускане към основното съдържание

Тишенея ....

Прочетох откъс ...разказ или размисли ...спомен истински или фантазия ....не знам ...Не попитах ...Знам, че тя обича да пише ...да чувства, ...да споделя .... И винаги думите, които прочитам ме карат да се чувствам особено ....докосват ме ...тънка струна в душата ми запява песен ... там, нейде между редовете, винаги откривам себе си ...
...този път се влюбих ...не в човек, не в животно, не в цвете ...влюбих се в дума - ТИШИНЕЯ ... - едно друго мълчание, което се ражда за няколко мига в живота ...

...замислих се за онези мигове в моя живот, които са ме карали да изпадна в тишинеене ....имало ли ги е ...усетила ли съм ги ...накарали ли са ме да се почуствам така ...както, когато я открих - нея думата ...

...тишинея ...онова мълчание, което се случва рядко ...миг от живота ти, който искаш да запазиш ...да помниш ....

Коментари

Анонимен каза…
Адски силно и докосващо ...

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...