Пропускане към основното съдържание

....сърцето ... / един забравен във времето текст ...

кога си жив? ...  когато бие сърцето учестено! ...
...когато гориш ..., когато обичаш ..., когато трепериш от щастие ..., когато нямаш мира ..., когато съзнанието ти е обсебено ..., когато за теб има само един живот ...и ти нямаш право да променяш правилата в него ..., защото от тях зависи щастието другиму ...тогава запазваш мълчание ...и обричаш себе си ..
..да се влюбиш ..да обичаш ..тогава, когато най-малко си очаквал, че може да ти се случи ...
..да намериш сродната си душа ..., която да те разбира от половин дума ..., която да знае как се чувстваш ...дори, когато мълчиш ...онази душа, която си търсел винаги, дори и без да го знаеш ...която будува заедно с теб....която я е грижа ...
...онази душа, която знае, че нямаш право да говориш ...и мълчи заедно с теб ...
.....тогава тишенеете заедно ...и се наслаждавате на парченцата любов ..парченца тъмен шоколад ...забраненото щастие ...
...не можете да бъдете заедно, но имате своите откраднати мигове щастие  ...заедно сте и в  мислите си ...откривате себе си в музиката ...между редовете ...и сякаш всяка песен е вашата неразказана история ...
...един за друг сте цвят, живот и сила ...един за друг сте свобода ...обречена ...но все пак свобода ...
...никой не знае кога отново .. - но вярвате и все пак знаете, че ЩЕ ...
...че ще се усмихне слънцето ...ще изгреят звездите ...ще ви приюти небето ...
... да откриеш себе си ...да откриеш, че заслужаваш да бъдеш обичан..., че можеш да обичаш ...
....да откриеш, че я има онази любов, описана в книгите ....когато една усмивка ...когато нервното прехапване на устните ...са ти достатъчни ....когато дори докосването на ръцете ...ти стига, за да почустваш, че за другия си  всичко- извън всичко останало ...така, както е той за теб ...

Коментари

Iliana каза…
Ей тъй по-честичко да публикуваш забравени текстове. Не само де.
Толкова е хубаво и докосващо.

Популярни публикации от този блог

а може да ни бъде и цветно и лесно ...

А може животът ни да бъде цветен и лесен ...зависи само и единствено от нас ... Заети сме обаче с оцеляването, което вади на показ най-лошите ни страни ... от егоисти се превръщаме в егоцентрици ..., гледаме да ни падне сгода, за да натопим другарчето си, за да изплуваме ние като олиото над вода ..., слухтим, клюкарим, завиждаме ... не изпълняваме поетите си обещания и задължения /не изключвам и себе си от тази пъстра картинка/ ... вярно, не винаги сме водени от лоши намерения, просто не ни се получават нещата, така, както сме ги мислили - разбира се, това не ни оправдава, но пък заслужава разбиране ... ... губим приятели, доверие ... после полагаме неистови усилия, за да ги спечелим отново ... ... искаме да сме добри и да ни обичат ... всички го искаме, но не на всички ни се удава ...то пък и да ни обичат всички няма смисъл ... ще стане съмнително тогава ... ... та като казвам, че може да ни е цветно и лесно ще ви дам за пример Аквичка ... не съм вярвала, че може да съществува такъв …

Криза, греяна ракийца и виртуална реалност !!!

Кое е общото между кризата с газа, греяната ракийца и виртуалната реалност ... Ами просто можеш да включиш електрическо одеало под дупето си, да седнеш с ракийцата пред компа и да се завреш у него в търсене на истината, която е някъде там ... 
Мисли пъплят из главата ми докато в студената януарска вечер, студена ама навън де, у дома кюмбето грее … да е жив и здрав тати свекър, че зарежда с дърва …Та мисълта ми бе за мислите… Ще каже някой за к`ви мисли говори тая, вместо да сипи по една греяна ракийца, да зареди каната с червено вино и да нареже на тънко пъстърмата … И тя от свекъра … Грижи се човека за снаха си. Господ, здраве да му дава!
Та седя си аз и си мисля … Да им имам проблемите на софиянци. Няма газ, няма топло, няма вода да измият чиниите. То вода има ама требе се пусне бойлера и да започне лудото харчене на ел.уредите по магазините. Тъй де те вече по телевизора казаха – имало било спекула. То остана и да няма. На моменти почвам да си мисля, че всичко е някакъв таен заговор …

Верните думи

не е трудно да намериш верните думи, когато ги търсиш в сърцето си ...така ми каза наскоро приятел ...замислих се, наистина трябва да имаш специално място в нечие сърце, за да всеки път, когато потърсиш утеха ...да чуеш това, от което имаш нужда ... и не просто, за да се отърват от теб, а защото знаят, че това са думите, които ще ти позволят да се изправиш ако си паднал, да продължиш напред, ако си спрял, да намериш вярната посока, ако си на кръстопът ...