....когато детето разказва ...онемяваш ...то не познава всички думи ...не ги е чувало, а за значението на други пита ...
...но умее простичко да ти разкаже за онова, което кара сърчицето му да тупка по-силно ...
...вълнува се ...мама и тате са му обещали ледена пързалка ...и то вече си представя как ще се носи по леда ...как ще се върти като фея ...и ще прави пируети ...за последните няма и идея, че така се наричат ...дори за миг не допуска, че може би, когато стъпи на леда ще се уплаши ...и може би ще се откаже ...и ще трябва мама и тате да го увещават ...и то вероятно ще се съгласи ...защото вярва, че когато те го държат за ръка нищо лошо не може да му се случи ...
...няма страшно, когато малката ръчица е сгушена в голямата ...не са страшни автомобилите, нито лаещите четириноги в дворовете ...
...когато малката устица проговори ...спираш да говориш ти ...започваш да слушаш ...и да чуваш ...дори онова, което детето не казва ..., но ти показва с пърхащи мигли ...
...очите му греят ...и знаеш ...онова, което то чувства е чисто ...неподправено ...
.....то дава любов ...и не иска нищо друго ....освен любов
Няма коментари:
Публикуване на коментар