Пропускане към основното съдържание

wish list

винаги, когато попадна на филм или книга, в които става въпрос за списък с желания ... или по-скоро за списък какво трябва да направи човек, преди да умре или преди де навърши определена възраст си казвам, че е крайно време и аз да си направя такъв ... разбира се все още не съм го направила ..явно, че на този етап ми е достатъчно и само идеята за това, че мога да го направя и че искам да го направя ...

...не че съм тръгнала да мра, не съм си купила и билет ни за Марс, ни за Венера, ни за Луната ..., но въпреки това се хващам в крачка от време на време, когато казвам, че ако има нещо, което бих направила, то е да се пусна на рафтинг - с лодка в бързотечащи води /това за непросветените/ - то не че аз съм много в час, но определено съм пленена от мисълта за адреналина - ... с бънджи не бих скочила, но виж с лодка по някоя дива река - да ...с годините съм си дала сметка, че някак не ме е страх от водата - плувам, но не съм плувец ...всъщност само от Дунав ме е страх - любувам му се, обичам го, носи ми спокойствие, обичам да го снимам - но не ми е фикс идея да се гмуркам в него ...но да се нося по бързеите - Ооооо, Да!

странното е, че май други желания, които да впиша в този т.нар. wish list не са ме налегнали - или казано по друг начин не са изкристализирали ...

... ако ми позволяват възможностите бих пътувала ... желанието ми е да се докосна до хора и места, където се изповядва източната философия - говоря за будизъм и разклоненията му ... 

..бих се отдала на няколкомесечен круиз ...

.. мечти, мечти, мечти ... рафтингът си остава към днешна дата възможен за реализация ...затова си го слагам и на първо място ...а останалите редове ще запълня с времето ..., когато и да дойде то :)


Коментари

Популярни публикации от този блог

а може да ни бъде и цветно и лесно ...

А може животът ни да бъде цветен и лесен ...зависи само и единствено от нас ... Заети сме обаче с оцеляването, което вади на показ най-лошите ни страни ... от егоисти се превръщаме в егоцентрици ..., гледаме да ни падне сгода, за да натопим другарчето си, за да изплуваме ние като олиото над вода ..., слухтим, клюкарим, завиждаме ... не изпълняваме поетите си обещания и задължения /не изключвам и себе си от тази пъстра картинка/ ... вярно, не винаги сме водени от лоши намерения, просто не ни се получават нещата, така, както сме ги мислили - разбира се, това не ни оправдава, но пък заслужава разбиране ... ... губим приятели, доверие ... после полагаме неистови усилия, за да ги спечелим отново ... ... искаме да сме добри и да ни обичат ... всички го искаме, но не на всички ни се удава ...то пък и да ни обичат всички няма смисъл ... ще стане съмнително тогава ... ... та като казвам, че може да ни е цветно и лесно ще ви дам за пример Аквичка ... не съм вярвала, че може да съществува такъв …

Криза, греяна ракийца и виртуална реалност !!!

Кое е общото между кризата с газа, греяната ракийца и виртуалната реалност ... Ами просто можеш да включиш електрическо одеало под дупето си, да седнеш с ракийцата пред компа и да се завреш у него в търсене на истината, която е някъде там ... 
Мисли пъплят из главата ми докато в студената януарска вечер, студена ама навън де, у дома кюмбето грее … да е жив и здрав тати свекър, че зарежда с дърва …Та мисълта ми бе за мислите… Ще каже някой за к`ви мисли говори тая, вместо да сипи по една греяна ракийца, да зареди каната с червено вино и да нареже на тънко пъстърмата … И тя от свекъра … Грижи се човека за снаха си. Господ, здраве да му дава!
Та седя си аз и си мисля … Да им имам проблемите на софиянци. Няма газ, няма топло, няма вода да измият чиниите. То вода има ама требе се пусне бойлера и да започне лудото харчене на ел.уредите по магазините. Тъй де те вече по телевизора казаха – имало било спекула. То остана и да няма. На моменти почвам да си мисля, че всичко е някакъв таен заговор …

Верните думи

не е трудно да намериш верните думи, когато ги търсиш в сърцето си ...така ми каза наскоро приятел ...замислих се, наистина трябва да имаш специално място в нечие сърце, за да всеки път, когато потърсиш утеха ...да чуеш това, от което имаш нужда ... и не просто, за да се отърват от теб, а защото знаят, че това са думите, които ще ти позволят да се изправиш ако си паднал, да продължиш напред, ако си спрял, да намериш вярната посока, ако си на кръстопът ...