Пропускане към основното съдържание

Мелодияяяя

Днес силистренското радио "Мелодия" отбелязва 20 години от началото.
Аз бях част от екипа преди 14 години - усещането е за като преди цяла вечност ...
Началото го помня като ученичка - с приятелка участвахме в игрите им, тръпнейки да спечелим аудиокасетка с най-добрата музика от всички времена ...
Обаждахме се понякога ей така - само да си поръчаме някоя песен....

Няколко години след това ме завъртя вихрушката на радиоефира ...и без да съм си мечтала дори дойде време, когато бързах сутрин, за да кажа в 6,00 часа "Добро утро, на всички, които вече са отворили очи и се настройват на честотата на новия ден!" ...

Избирах музика по мое желание, музика за тонус, музика за настроение, за мечти и надежди ...
За да съм честна ще призная, че съдбата ме свърза, в различен период от живота ми, и с двете ефирни радиостанции в Силистра ... Емоциите бяха различни, защото хората бяха различни ... различна бе и визията ...

Днес са живи само спомените ... и ще бъдат ...Спомени за радости и за сълзи /имало е и такива/ ...

Живи са спомените и за ентусиастите, от които се учех и с които работех ...

Днес, всичко е друго - други са слушателите, друга е музиката, други сме и ние ...
Едно обаче остава непроменено - а именно вярата, че с твоя глас, с това, което си казал, с начина по който си го казал и с мелодията, която ще зазвучи след теб, си успял да накараш някого да се усмихне и да погледне с други очи на живота ...

Честито, колеги! И да си спомним и за онези, които са вече далеч от родния град ...♥ ..., както и за онези, които не са сред нас ....♥

Днес ефирът ще е отново наш - слушайте ни!

Коментари

Популярни публикации от този блог

....сърцето ... / един забравен във времето текст ...

кога си жив? ...  когато бие сърцето учестено! ...
...когато гориш ..., когато обичаш ..., когато трепериш от щастие ..., когато нямаш мира ..., когато съзнанието ти е обсебено ..., когато за теб има само един живот ...и ти нямаш право да променяш правилата в него ..., защото от тях зависи щастието другиму ...тогава запазваш мълчание ...и обричаш себе си ..
..да се влюбиш ..да обичаш ..тогава, когато най-малко си очаквал, че може да ти се случи ...
..да намериш сродната си душа ..., която да те разбира от половин дума ..., която да знае как се чувстваш ...дори, когато мълчиш ...онази душа, която си търсел винаги, дори и без да го знаеш ...която будува заедно с теб....която я е грижа ...
...онази душа, която знае, че нямаш право да говориш ...и мълчи заедно с теб ...
.....тогава тишенеете заедно ...и се наслаждавате на парченцата любов ..парченца тъмен шоколад ...забраненото щастие ...
...не можете да бъдете заедно, но имате своите откраднати мигове щастие  ...заедно сте и в  мислите с…

кога свършва едно приятелство

кога разбираш, че едно приятелство е свършило ...
...когато приятелят спре да те търси ..., когато не си част от деня му ...от живота му ...., когато крие от теб и радостта, и тъгата си ... , когато му казваш, че си там ..до него ..., за да го чуеш ..., но той не чува теб ...когато се питаш ...бил ли е наистина с теб ...истина ли е било, това, което сте съпреживели ...
...разбираш, че ти за него не съществуваш ...няма те ...в неговия свят ..., а странно той все още е в твоя, защото ти не спираш да мислиш за него ...и да се питаш ...какво се случи ...къде сбърках ... неразбран ли си бил ...
...не ...няма гняв - поне наяве ...няма упреци - поне наяве ...няма нищо ...
...празно пространство ... и една надежда ..., че - ЗАЩО? ...ще получи своя отговор ...и ще продължиш напред ...

случайна среща - две души ...

случайна среща - две души ...обръгнали от житейските неволи ...посивели и затънали в еднообразието на дните ...случайна среща ... и сълзи ...сълзи от истини несподелени ...
..повдигната завеса и стремеж ...за полет ...за мечти ... 
... и страх ...че огън крилата ще опърли ...и въпреки това ...вървят една към друга ...две души ...защото чувстват ...знаят ...искат ...една на друга вяра, сила и надежда да дарят ...