Пропускане към основното съдържание

Мелодияяяя

Днес силистренското радио "Мелодия" отбелязва 20 години от началото.
Аз бях част от екипа преди 14 години - усещането е за като преди цяла вечност ...
Началото го помня като ученичка - с приятелка участвахме в игрите им, тръпнейки да спечелим аудиокасетка с най-добрата музика от всички времена ...
Обаждахме се понякога ей така - само да си поръчаме някоя песен....

Няколко години след това ме завъртя вихрушката на радиоефира ...и без да съм си мечтала дори дойде време, когато бързах сутрин, за да кажа в 6,00 часа "Добро утро, на всички, които вече са отворили очи и се настройват на честотата на новия ден!" ...

Избирах музика по мое желание, музика за тонус, музика за настроение, за мечти и надежди ...
За да съм честна ще призная, че съдбата ме свърза, в различен период от живота ми, и с двете ефирни радиостанции в Силистра ... Емоциите бяха различни, защото хората бяха различни ... различна бе и визията ...

Днес са живи само спомените ... и ще бъдат ...Спомени за радости и за сълзи /имало е и такива/ ...

Живи са спомените и за ентусиастите, от които се учех и с които работех ...

Днес, всичко е друго - други са слушателите, друга е музиката, други сме и ние ...
Едно обаче остава непроменено - а именно вярата, че с твоя глас, с това, което си казал, с начина по който си го казал и с мелодията, която ще зазвучи след теб, си успял да накараш някого да се усмихне и да погледне с други очи на живота ...

Честито, колеги! И да си спомним и за онези, които са вече далеч от родния град ...♥ ..., както и за онези, които не са сред нас ....♥

Днес ефирът ще е отново наш - слушайте ни!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...