Пропускане към основното съдържание

Мелодияяяя

Днес силистренското радио "Мелодия" отбелязва 20 години от началото.
Аз бях част от екипа преди 14 години - усещането е за като преди цяла вечност ...
Началото го помня като ученичка - с приятелка участвахме в игрите им, тръпнейки да спечелим аудиокасетка с най-добрата музика от всички времена ...
Обаждахме се понякога ей така - само да си поръчаме някоя песен....

Няколко години след това ме завъртя вихрушката на радиоефира ...и без да съм си мечтала дори дойде време, когато бързах сутрин, за да кажа в 6,00 часа "Добро утро, на всички, които вече са отворили очи и се настройват на честотата на новия ден!" ...

Избирах музика по мое желание, музика за тонус, музика за настроение, за мечти и надежди ...
За да съм честна ще призная, че съдбата ме свърза, в различен период от живота ми, и с двете ефирни радиостанции в Силистра ... Емоциите бяха различни, защото хората бяха различни ... различна бе и визията ...

Днес са живи само спомените ... и ще бъдат ...Спомени за радости и за сълзи /имало е и такива/ ...

Живи са спомените и за ентусиастите, от които се учех и с които работех ...

Днес, всичко е друго - други са слушателите, друга е музиката, други сме и ние ...
Едно обаче остава непроменено - а именно вярата, че с твоя глас, с това, което си казал, с начина по който си го казал и с мелодията, която ще зазвучи след теб, си успял да накараш някого да се усмихне и да погледне с други очи на живота ...

Честито, колеги! И да си спомним и за онези, които са вече далеч от родния град ...♥ ..., както и за онези, които не са сред нас ....♥

Днес ефирът ще е отново наш - слушайте ни!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...