Опит за Триптих



Преди Коледа ...

На чаша червено вино - мислите ми препускат ...мисля си за надеждата ...какво е тя - мисъл, че нещата ще се случат, че ще се сбъднат желанията, ще се реализират мечтите и че чудеса стават, пък било то и на Коледа ...макар че човешката алчност е безгранична - ако може чудесата да са под път и над път ..всеки ден и всеки час ... :)
Вървя по улиците - вече има празнични светлинки тук-там и с наближаването на Коледа броят им се увеличава ...след броени дни ще грейне и елхата в Центъра на Силистра ... И въпреки, че отдавна не съм дете ще отида, за да й се порадвам ...защото всяка блещукаща звездичка за мен е надеждата на дете и родител, че ги чакат добри дни ...
И въпреки това усещам тягостен полъх ...все по-често има хора без настроение ...те са край мен, на улицата, в магазина, та дори и у дома ...сама аз се улавям, че кръжа по брега на депресията ... добрата новина е, че все още съм по допирателната. Нямам намерение обаче да й се давам ...!

След Коледа ...

Минава полунощ ... Стрелките на часовника отдавна преминаха границата на новия ден. Мисълта няма покой. Лута се в безброй лабиринти и търси вярната посока. Не знае на къде да поеме. Няма отличителни знаци ... или пък е толкова объркана, че не може да ги види. Трудно е разчитането им ... езиците са различни, настроенията и те.
Навън е есен, дните не си приличат ... изгрява слънце и по тротоарите пробляскват златни нишки, облаци смръщват вежди  и дъждовни капки се стичат по стъклата ... "звезди обсипват свода небесен" или Луната проправя пътечка в мрака...

В такива моменти, човек се пита къде са му приятелите ...и по-скоро тогава узнава, има ли такива ... Дава си сметка, че в дните, когато социалният му и обществен живот са били на МАХ ...е нямало избор да не е с тях ...нямало е начин да не общува с тях, нямало е как да не се среща, да не говори , да не коментира и т.н ....общи интереси, общи познати, общи проблеми, общи теми на разговор ...

Отминаха празниците ... Новата година набира скорост ... Кръгът се стеснява ... Излизаш на разходка и чуваш реплики – Ей къде се губиш ... Изпълзя най-сетне ... Какво става с теб ... Странно ... Аз не съм се губила ... Да – не се виждаме всеки ден, както преди – Но аз продължавам поне виртуално да съм на същото място, където съм била и преди ..., когато въпреки, че сме се виждали, сме общували най-вече online ...заради модела на работата ни  ... Да! Стигаш до извода, че редуцирането на списъците е подвластно на естествения подбор ... Не държиш да се съобразяват с теб, защото си в различно положение, напротив, не искаш да гледат на теб по-този начин ... Заблуждавал си се, че връзката Ви е нещо повече от професионална ...Това е разковничето – Заблуждавал си се ... Е сега вече ти е избистрено, изтрезнял си ... изчакваш да мине махмурлука и си решен да събереш сили и да изгрееш, но с твърдото убеждение, че повече няма да грееш за всички, защото искаш да те обичат заради това, което си, а не заради това, което можеш, не заради мястото, което си заемал – с всичките му последствия

Истината за нас - 2


може би малко позакъснели размисли породени от коментарът...

на  inni4ka това за един път в месеца сериозно ли? не знаех че хората спират да съществуват като личности, когато минат под венчилото...човекът ако има интереси, които жена му не споделя по-добре да си седи вкъщи и да забрави, че има и самостоятелни хобита, които не е длъжен да изостави за веднъж в годината, ако половинката не ги споделя :)))) ако една връзка е толкова несигурна, че би я застрашила някоя и друга вечер посветена на спорт/събиране "по мъжки" или каквото там има нужда единия партньор, що за връзка и основа на съвместен живот е?

а нейният е в отговор на репликата ми, че когато човек е семеен, приоритетите се променят и е трудно два-три пъти в седмицата да намира свободно време, за да се запилява с приятели :) .../подробностите тук/


Някак се чувствам длъжна ...ма не толкуз сериозно де, ..да разясня малко и да споделя личен опит, доколкото имам такъв.
Съгласна съм, че ако някоя и друга вечер посветена на спорт/събиране по мъжки ...прави връзката несигурна  - тогава наистина що за връзка ще е това?!?

Мисля си, че всеки, който е имал сериозна връзка и съвместно съжителство ще разбере онова, което ще споделя .....

Винаги съм била наясно, че когато под един покрив живее повече от един човек, то компромисите са в основата на всякакъв род отношения ...Без значение дали детето се съобразява с родителя, или обратно ...или пък мъжът с жената в двойката ...и обратно :))

За да не звуча обаче като в научен труд по философия ще карам направо с лични примери ...

Преди да се съберем с моето слънце да живеем заедно, прекарвах голяма част от свободното си време в работа и в купони с приятели .... поведение, което съм сигурна, че е присъщо на всички неангажирани ...Когато започнахме да излизаме с него ...демек да се гаджосваме, започнах да посвещавам, както аз на него, така и той на мен част от това т.нар. свободно време ...Намерихме място в личното пространство на другия. ...Срещите с аверите започнаха да не са всяка вечер, а през вечер ...Излизанията по дискотеки и кръчми започнаха да стават общи, като постепенно всеки опозна приятелския кръг на другия и така полека, но от само себе си се оформи и една среда от вече общи приятели ...
В един момент обаче стигнахме до етапа на съвместното съжителство ... В дните, когато почивахме и двамата започнахме да посвещаваме част от времето си и на семействата ни ...да ходим на село, да помагаме на родителите му ...така, както е правил той, преди да се срещнем ...Планирахме и празниците си съобразявайки се вече и с тях. Пълна идилия ...
В първата година сравнително често намирахме време да излезем с приятели и да ударим по една - две салати :) ...
Във времето обаче това започва да се случва доста по-рядко, като основната причина се крие в празните прегради на портфейлите ни, а не в това дали имаме желание ...Вярно, че мога да бъда контрирана , че когато човек има желание, намира и начин .., но още не съм открила къде се печатат финикийските знаци :))
Не крия, че се опитваме въпреки това да прекарваме времето си заедно ... в разходки из парка, или пък организирайки си филмов маратон у дома с пуканки ... Той не пречи на моето хоби ... блогването, фотографията, и разни други такиви ...нито аз му преча да играе на CS, да гледа мачове, или да играе онлайн на разни стратегии J ...Всеки луд е с номера си, ние се опитваме да поддържаме цяла програма.

Ежедневието на една работеща жена и манджите ...

Мама му стара не мога да разбера ...в днешно време работещите жени не готвят ли ...нямат право да го правят, не им остава време ..или желание им липсва ..или пък просто не могат ...нещо не мога да си обясня каква точно е ситуацията и къде е истината ...някъде там е ..ама имам нужда от просветление ...
... Да взема да почна отначало ....
Направих си албум с Вкусотиийки ..във Фейс-а ...и от време на време на време пускам фотки на нещо, което съм готвила, било то стандартна манджа, личен експеримент или пък нещо по-специално ...Да де ..ама за период от година и нещо, да не кажа 2 има 40 фотки :) и ...вече има май дами дето ша ме изядат с парцалите, че на тях мъжете им и децата им се карали вкъщи, един вид - виж как тя може, пък ти не ...
Айде аз не съм на работа от 2 месеца ...ама преди работния процес ми отнемаше от 8 до 12 часа ...а за почивни дни не говорим ..не че липсваха, но никога не знаех кога ще мога да се възползвам от свободния си ден на сто процента ...и въпреки това съм намирала време да приготвя нещо изкелиферчено с цел разнообразие, щото то писва едно и също ... няма как да въртя само боб, картофи, ориз, леща и чорба ..., дори и само на пържоли на фурна да я караме пак ще омръзне ...а и в днешно време кулинарни сайтове и блогове дал Господ ...а и чичко Гугъл знае всичко ...Не е като  в миналото, когато рецептите се преписваха от тетрадка на тетрадка с пожълтели страници ...А и има разнообразие от продукти - пък и от техника ...
Та малко ме хвана бяс на реакциите на дружките ми ...фалели ме били ...възхищавали се ...айде моля, моля ...когато човек иска винаги ще намери време ....може и да ми се смеете, но на мен за руло ми е идвала музата и в 1 след полунощ ..така ме кара ...пък ...и като знам, че има кой да се зарадва на това, което е сготвено, то пък грехота да не го направя ..
И като се замисля, то май разковничето е там ... за мен е удоволствие, защото има за кого да го правя ..., а и не виждам с какво толкова страда еманципацията, ако жената сложи престилката и завърти някоя вкусотия ...нищо не й пречи докато варди фурната да джътка с лаптопа из новинарските сайтове, световните борси ... или пък да пише защитната си пледоария, за делото, което я чака на другия ден.
Една супа отнема не повече от половин час,  дробчега с лук още толкова .../а могат да се правят едновременно ...едни готови блатове за торта с приготвен крем от нишесте за 10 минути ще довършат пейзажа J
...Не ангажирам никого с личното си мнение ..., но мисля, че съм права ...

Фук - Фук ...

Май ми е за втори път ...няма лошо ..щом е наградка :) 
Ако беше за бой, да съм си плюла на петите :)
Благодаря ти Владо :) за номинацията, и на онези, които са гласували :)

Да живей комшулука :)

За пореден път се убеждавам, че туй да имаш комшии ... е Дар от Бога ..., когат са свестни де ...За съседите, там, откъдето ида ...съм се произнасяла вече - тук - Думата ми сега е за новите ...реално не ги познавам още , но се оказа, че квартала е богат на познати и приятели ...от третия ден на адреса и вече бяхме на имен ден в съседния вход :), участвам и в кооперативна торта - от мене сметаната, от комшолука тортата:) - напрайх сефтето и с няколко глави лук, за боба, на дружката ми от блока отсреща ...днес бях готова и яйца за застройка да й дам ...ма тя рече, че щяла да си оди на село и да зареди хладилника .../уби ми мерака да съм добрата комшийка, ама нейсе - ша има и друго поводи/ ...Пихме си и кафето на миниатюрното ми барплотче ..абе идилийка, откъдето и да го погледнеш ...

Звучи гордо ...

Награда за стар приятел от блогосферата ....Демек за мене .......Благодаря ти Аквичке ...Бях ги позабравила тез наградки ...и при промяната на фейсовете предишните отидоха в канала - картинките де, инак добрите чувства са си тук :)

Стана милно и едно такова топло на душата ...Слънчев дар в мъгливия януарски ден ...
Сорка мила, че малко със закъснение си я прибирам!

Нова къща - нов късмет!

Доживях мама му стара да вляза в така да се каже нова къща ... ама не става лесно - требе да улезнеш първо в един списък, а след това да чакаш нещо да се освободи, и да ти дойде и на теб реда ... Вярно излязохме късметлии - измазано, с паркетче, латексче, тапетки и теракотче ...дори и барплотче има за пиене на ракийка :) - Обаче що да ти е лесно, като може да ти е трудно ... Типично по български ...за два дена организирахме бригадата и юруш на пренасянето .......тенджери, тигани айде по чувалите ...гащи, чаршафи ...абе майко мила ...накрая ме пренесоха и мене :)
Дотук добре ..ами като влязоф в гарсониерката ...ко да видя - нафърляли кое където им видели очите ...и се започна два дена прескачане - все едно си играем на дама ...В първата утрин пристигна майстор №1 - започна се пробиване на дупки - требе вържем пералнята за канала ...оказа се обаче, че бургиите не са достатъчно дебели ...нищо остайхме дупките минахме на шкафчетата за кухнята ...- да точно от онез белите комунистическите ..ама засега таквизи, оти нема други ...после установихме, че болтовете на едното влезли у банята, ама карай да върви - важното е чеседи на стената и не мърда ...закрепихме вън на балкона и Булсатя и работата амен амен готова ...на другия ден дойде и мастор №2 - с дебелите бургии - проби дупките, вкарахме маркучите - оказа се, че канала връщал ...баси мамата ...за капак контакти в кухнята има - ток обаче по тях няма ...уж свети фазомера ..ама нъцки ...отворихме единия и к`во да видим кабелите отрязани току самия контакт, замазани и нямало кой да ги върже :) ...на следващия ден дойде смесен отряд - "ел" и "в И к" техници - единия метна тока, другия яхна тръбите ...та тръбата дето от мивката требеше да засмуче пералнята се оказа че излиза през стената и преминава покрай другата тераса, и слиза надолу от втория етаж и е забита току блока в пръстта ...поглеждаме и ниждаме в непосредствена близост шахта ...викаме добре, значи е включена в канала ...наляхме сода каустик чу се шуп-шуруп и ура-а-а-а водата тръгна ...тръгна, ама стигна до долу и се върна :) ...разкопаха и какво да ти видят очите мила мой майно льо ...тръбата забита у пръста и хал хабер си няма, че трябва да стигне до шахтата ...хванаха се мъжете като малки багерчета ...и оправиха нещата ...пералнята запя своята песен ...
   Но не би да свършим дотук 
...запалихме печито и ...комина взе да връща, еле там с едно бъркане по-надълбоко и се отпуши, та поне стоплихме душиците ...
Как обаче се мести интернет и тиливизия не ти е работа ...
Правим заявка във Vivacom - и к`во става ...девойката компетентна откъдето и да я бутнеш - почва да пита е що сига искате да сменяте адреса ...ми май няма да стане, ами няма да се местите, ми ...що имате само интернет, а нямате телефон /ми щото тъй са ми напрайли договора, бе моме/ ...ми ша ви са обадя утре да кажа дали ша стане и ако стане кога ша стане - на другия ден ...ни у, ни ду, са гле`а кат пу ...отново разходка до офиса --и вече никво възпитано отношение от наша страна ...алооо - ти нали щеше да се обаждаш ма ела сега да ти обясня аз некои работи ...ау извинявайте в понеделник на обяд в13 часа ша дойде техника ...денят е понеделник - часът е 13,20 - не`а никой ...на бързи обороти се взема разстоянието до доставчика ..., но на 20 метра от там звъни телефона - ало техника съм, пред блока ...и айде обратно :) Негово Величество Нета е тук ...кабела пуснат ...а ние у дома позираме като за скрита камера ...чували, кашони, простири, чехли и кофи с парцали ...а ние като петел на бунище ...мъжот на големия комп, а аз на малкия звяр ...три ден без достъп до виртуалното пространство - поболяхме се бе :)
   Същия ден ...
Плащаме цифровата ... и питаме, кога ще дойде екип да намести сигнала ... погледнаха ни умозаключително и начервените устни окичени със зелени очи и черна очна линия продумаха - ами поне десетина дена ша минат .......как десет дни ма другарко ...аз за какво плащам за цял месец ...да дойдат и да врътнат антенката така щото да сочи към сателита ...явно мойто мъж е проговорил и погледнал лошо щото изскимтяха, че утре ще дадат адреса на един от екипите ...утрето дойде ...още в 9 сабахлем, аз още по нощница, но вече посрещах майсторите ...добре че момчетата разбрани, работата не била толкуз проста - там дето сме турили х`антената не фащало ..айде метнаха я на покрива на блока,пуснаха 30 метра кабел и Гала ни покани "На кафе" ...е как да не седнеш на сладка раздумка ...мъките свършиха ...или може би тепърва предстоят, докле проявим спестовност и почнем да се сдобиваме с мебели :)

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат!
Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си!
Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде!
Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ... 
Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух! 
Нека не се предаваме и не скланяме глави пред трудностите. В крайна сметка никой не ни е обещавал, че ще бъде лесно. А и старата истина е доказана с годините, че това, което не ни убива, ни прави по-силни.
2010-а не успя да ни сломи! Значи през 2011-а ще бъдем силни, ще можем, ще успяваме, ще се борим, ще побеждаваме!