Аз съм бъл/гърче!

Бъл/гърче да се наричам, първа радост е за мен!

Радост, радост, ама то сиренето е с пари.

Нали знаете стария лаф – дето вече и мама на тати не дава без допълнително финансиране. Вече не знам дали искам да съм българче или гърче.

Били сме по-евтини от гърците десет пъти. Като се потрошим по улици и тротоари в поледицата например ни плащат обезщетения в размер от 3 до 5 000 лв. А познайте сега на древните елини колко им снасят застрахователните компании – от 30 до 50 000 лева наши пари. Вярно, ние плащаме полици от по 60 евро, а гърците дават 300 евро. Но и заплатите им са други.

Как да не искам да съм икономка или камериерка нейде по островите - 700 евро заплата дават хората, за бакшиши не говорим. Че това откъдето и да го погледнем, е три пъти повече от това, което получават в Силистра хора със сравнително престижни професии. Какво остава да говорим за мизеруващите с минимални доходи, които на всичкото отгоре и не получават редовно.

За пенсионерите ще замълча, че нищо ободряващо не ми идва наум.

Работата ми замирисва на море, ама не на Черно, а на Бяло …

Много сме, Силни сме!

Премина и публичното обсъждане на бюджета. Ако питате колко граждани имаше – откажете се да получите свестен отговор.

Всъщност граждани колкото искате – само че, както се изрази един колега – обичайните заподозрени – служители в общинската администрация и подопечните й звена.

Общински съветници – двама, единия в качеството си и на журналист.

Миналата година поне бяха трима.

Някои от местните ни депутати сигур ще възрази, че са взели дейно участие при изготвянето на бюджета и са го разглеждали в комисии, но въпреки това… гражданската ми съвест допуска, че присъствието им е почти задължително на подобно мероприятие.

Гневът ми обаче не е насочен към тях толкуз, колкото към съгражданите ми.

Много сме! Силни сме – но май само в рубриката за коментари в новинарските сайтове и във форумите, където кой не скача е червен.

Там плюем, лижем и мажем, та свят да ти се извие.

Кметът ни е черен, общинарите и те – никой за нищо не става – само ние сме най-знаещите и можещите.

Да не говорим, че малцина са официално регистрирани и не се крият зад псевдоними или зад простото и невинно определение – анонимен/на.

Защо снегът не е почистен, защо по тротоарите ходим в партизанска колона, защо няма места за паркиране, защо все уж правим инвестиции, пък сме все на червено и с дефицит…въпроси, които се задават под прикритие, но никой не застава открито да попита – Защо, Кмете?

Никой не излиза да си признае, че е гласувал за това управление – щото тогава няма да му стиска публично да изрази недоволството си.

Всъщност май нямам основание да се сърдя.

„Булгар,булгар!” е достатъчно да кажем и да замълчим.

Коментарите са излишни. Сякаш сме генномодифицирани да бъдем лоши, завистливи, злобни и иронични – що е туй градивна критика е понятие като гражданското общество, което скоро няма да запознаем отблизо и подробно.

Kiss and hug!!!

Има ли случайни неща ?!?

Взаимствам задачката от Jack - The DreaMer и реших да последвам примера му …

На фона на „Шоуто на Слави Трифонов” и актьорската вечер на Краси Радков, Виктор Калев и Мариан Бачев …

Ето и задачката – пускате си winamp-a си в режим shuffle .

Четете въпросите и с натискането на буквата B (латинско) сменяте песните.

И така – Ето го и резултата

1.Мъж ли си или жена ?

Antique - See Thello

2. Опиши се :

06 - Roxette - The look

3. Как се чувстваш ?

Lutricia McNeal - Wrong Or Right ( Uptempo MiX )

4. Къде живееш ?

C-Block - Looking To The Sky

5. Ако можеше да отидеш някъде, къде щеше да отидеш ?

Дует „РИТОН” – Накъдето ми видят очите

6. Любимия ти начин за придвижване ?

Ивана – Ние сме №1

7. Какъв е най-добрия ти приятел ?

Преслава – Дяволско желание

8. Ти и твоят най-добър приятел сте ...

Георги Станчев – Ти ужасно закъсня …

9. Какво е времето навън ?

Авеню – Бягство

10. Любимото ти време от деня ?

ANASTASIA - Sick & Tired__Jason Nevins Ele

11. Ако живота ти беше ТВ шоу как щеше да се казва ?

Celine Dion - I'm Alive

12. Какво е живота за теб ?

La Bouche - Sweet Dreams

13.Връзката ти с любимия човек е ...

Ruslana - Wild Dances

14. Твоят страх ?

Тони – Всичко било е насън

15.Какъв съвет би дал на хората ?

Слави Трифонов и Ку-ку бенд – Кажи на майка си …

16. Мисълта ти за деня е ...

Whitney Houston - It's Not Right But It's Okay

17. Как би искал да умреш ?

Анелия – Една минута

18. Твоето мото ?

Bon Jovi - It's My Life

Май нещо ми е сбъркано ..

До този извод стигнах днес при поредната покана да се присъединя към група във Фейсбук, която е с призив да помогнем на някого в труден момент.
Защо си задох въпроса дали съм наред?
Защото се депресирам от подобни неща и то не защото съм против, а защото не мога да помогна. Не мога да разбера с какво ще бъда полезна на дете страдащо от някакво заболяване ... С какво ще облекча страданието му - едва ли с това, че ще стана поредната бройка в създадената група. Едва ли това дете има нужда точно от мен ..или поне едва ли по този начин.
По един начин възприемам призивите, когато иде реч за банкова сметка, но това, че съм натиснала бутона - Присъединявам се! ... няма да реши проблема.
Аз ли съм станала безчувствена - или нещо като цяло ни е сбъркано на нас хората ...
Дори не мога да си обясня поведението на разни индивиди в тази т.нар. социална мрежа, които пускат покани без сигурна съм да са разбрали за какво се отнася ... да не говорим за случаите, когато подобни групи са изписани на английски език и съм сигурна, че има и хора, които не вдяват и бъкел от него ...но може би за да не са единствените навързани там ...
Няма да изпадам в излишно словоблудство и да питам къде е държавата щом се налага с присъствието си в интернет-пространството да даваме рамо на нуждаещите се ...
Пак казвам - може и аз да не съм права с този синачин на мислене - но в разгара на напрегнатия ден нещо такова тотално се сдухвам!
Проблема е или в моя телевизор или в хорската простотия - а може и да има трети вариант?!


Вперёд ...!


И така нов проект е на линия - НИЕ СНИМАМЕ!
Идеята е на Лили - останалите просто сме от една кръвна група ...
Добре дошли на всички,
които искат да се запознаят с нашия свят на настроенията,
да усетят цветовете и да почустват тъгата, радостта,
щастието и любовта през нашия обектив!

"Посегателство върху Свободното слово"

В последните дни почнах да си задавам въпроса на едно и също място ли живея с останалите хора, за едно и също събитие ли говорим или съм в някакъв паралелен свят и не мога да си преведа диалекта на останалите около мен ...?

Става въпрос за убийството на Боби Цанков. Опитвам се да следвам максимата, че за умрял човек или добро или нищо ... Но околния свят обаче не е на това мнение ... Качиха го на пиедестал - направиха от него известен журналист - аз самата ми е трудно да нарека себе си журналист - при все, че упражнявам тази професия ... а човек, който има безброй дела за измама зад гърба си - и то измами, които е вършил от телевизионния и радиоефир ... За какъв журналист изобщо можем да говорим - че и разследващ бил при това ...
Ще ме прощавате за езика, но вече взех да издивявам - ебах аз тоз разследващ журналист, като той самия е бил участник в голяма част от събитията или най-малкото е бил в тесни взаимоотношения с лица обитаващи подземния свят. Дори за момент се замислих, че и Георги Стоев, който имаше същата съдба като Цанков - сякаш не вдигаше толкова аларма около себе си, колкото боби Цанков /Лека им пръст и на двамата!/ - Но тия дето са живи да се вземат малку у ръце и да не прекаляват със словоблудствата си.

Как човекът, който завлече толкова хора с пари, който се движеше в компанията на сочени за босове на подземния свят личности, изведнъж стана радетел за правда и свобода. Никой не попита откъде са парите, с които поръчва бронирани джипове и плаща на охрана. Откъде е толкова навътре с живота и навиците на крими контингента.

Скандален радиоводещ да - но известен журналист - при това разследващ - НЕ ПРИЕМАМ!
Освен под разследващ да се има предвид - че самият той е бил разследван.

Медиите – български и чужди, започнаха да говорят за него като за човека, който извади на светло българската мафия, за която впрочем самият той казваше, че това не е мафия – липсва й ред и дисциплина.

Очаквам с нетърпение утре да видя дискусията по станция НОВА - Посегателство ли е срещу свободното слово убийството на Боби Цанков???? - олекна ми само като видях, че противник на тезата е журналистката Ива Николова - човек, чието мислене ми допада ... олекна ми, че не съм аз тази, дето не е в час :)

Всеки има записан в Книгата на живота си своите 5 минути слава. Едни дочакват кога ще им дойде времето, а други се опитват да излъжат съдбата и да мръднат стрелките на часовника. Историята е показала, че резултатите не са в тяхна полза.