Пропускане към основното съдържание

Много сме, Силни сме!

Премина и публичното обсъждане на бюджета. Ако питате колко граждани имаше – откажете се да получите свестен отговор.

Всъщност граждани колкото искате – само че, както се изрази един колега – обичайните заподозрени – служители в общинската администрация и подопечните й звена.

Общински съветници – двама, единия в качеството си и на журналист.

Миналата година поне бяха трима.

Някои от местните ни депутати сигур ще възрази, че са взели дейно участие при изготвянето на бюджета и са го разглеждали в комисии, но въпреки това… гражданската ми съвест допуска, че присъствието им е почти задължително на подобно мероприятие.

Гневът ми обаче не е насочен към тях толкуз, колкото към съгражданите ми.

Много сме! Силни сме – но май само в рубриката за коментари в новинарските сайтове и във форумите, където кой не скача е червен.

Там плюем, лижем и мажем, та свят да ти се извие.

Кметът ни е черен, общинарите и те – никой за нищо не става – само ние сме най-знаещите и можещите.

Да не говорим, че малцина са официално регистрирани и не се крият зад псевдоними или зад простото и невинно определение – анонимен/на.

Защо снегът не е почистен, защо по тротоарите ходим в партизанска колона, защо няма места за паркиране, защо все уж правим инвестиции, пък сме все на червено и с дефицит…въпроси, които се задават под прикритие, но никой не застава открито да попита – Защо, Кмете?

Никой не излиза да си признае, че е гласувал за това управление – щото тогава няма да му стиска публично да изрази недоволството си.

Всъщност май нямам основание да се сърдя.

„Булгар,булгар!” е достатъчно да кажем и да замълчим.

Коментарите са излишни. Сякаш сме генномодифицирани да бъдем лоши, завистливи, злобни и иронични – що е туй градивна критика е понятие като гражданското общество, което скоро няма да запознаем отблизо и подробно.

Коментари

Unknown каза…
Ей,забравих кой изтърси по телевизора,че нямал против жените да бъдат ерогенно модифицирани..
А за другото - права си! Ама, то и тия ,дето викат, че и си посягат и чупят и палят по мачовете да не би да разбират от футбол...Че то и футболистите ни толкова разбират, щом едни белоруски трактористити им разказаха играта :)))
И политиците толкова разбират от политика, обаче там има още гювеч и кИфтета и затуй се натискат..
А иначе е весело за всички : Всеки псува всеки ,свободно слово :)))
Когато "гражданското общество" спре да се "цупи" и за най-малкото нещо, тогава може би и ще разбере що е то градивна критика. А от там и премахването на злобното и лошото. Защото си мисля,че човек не се ражда лош. И тая проклета шуробаджинащина..как я ненавиждам ..Пък и не се знае що е то "колективност"..
Добро утро, Нейзи:) Хубаво е да те чета така бойно настроена и с хъс:)
Мммляясс:)
Neizi_ss каза…
Не знам при вас как е ..едва ли ще е по-различно - но в малкия град е осезателно като явление - всички недоволни, но никой нищо не прави и никой гласон не казва от какво е недоволен - но във форумите бедна вие фантазията за каква жлъч говорим - и то хора, които съм убедена, че са в обкръжението на същите тези срещу които мърморят ...
Bla каза…
Хейт ли бе да го опишеш! :D

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...