До този извод стигнах днес при поредната покана да се присъединя към група във Фейсбук, която е с призив да помогнем на някого в труден момент.
Защо си задох въпроса дали съм наред?
Защото се депресирам от подобни неща и то не защото съм против, а защото не мога да помогна. Не мога да разбера с какво ще бъда полезна на дете страдащо от някакво заболяване ... С какво ще облекча страданието му - едва ли с това, че ще стана поредната бройка в създадената група. Едва ли това дете има нужда точно от мен ..или поне едва ли по този начин.
По един начин възприемам призивите, когато иде реч за банкова сметка, но това, че съм натиснала бутона - Присъединявам се! ... няма да реши проблема.
Аз ли съм станала безчувствена - или нещо като цяло ни е сбъркано на нас хората ...
Дори не мога да си обясня поведението на разни индивиди в тази т.нар. социална мрежа, които пускат покани без сигурна съм да са разбрали за какво се отнася ... да не говорим за случаите, когато подобни групи са изписани на английски език и съм сигурна, че има и хора, които не вдяват и бъкел от него ...но може би за да не са единствените навързани там ...
Няма да изпадам в излишно словоблудство и да питам къде е държавата щом се налага с присъствието си в интернет-пространството да даваме рамо на нуждаещите се ...
Пак казвам - може и аз да не съм права с този синачин на мислене - но в разгара на напрегнатия ден нещо такова тотално се сдухвам!
Проблема е или в моя телевизор или в хорската простотия - а може и да има трети вариант?!
9 коментара:
"Има две безкрайни неща - Вселената и човешката глупост, само че за Вселената не съм много сигурен..." -казал Айнщйн и мисля, че е прав..:))
Не се чуди,че попадаш в абсурдна ситуация в държавата на абсурдите.И аз се чувствам подобно на теб в тези моменти, предполагам има и други като нас,така,че не ти е сбъркано на теб нещо.Начинът на живот и безхаберието започна да ни побърква тотално...Съчувствам и съжалявам на всички болни и страдащи хора, особено на дечицата и се чувствам адски зле когато не мога лично да помогна.
Нейзи,не се кори,ако с присъединяване можем да подкрепим нечия нещастна съдба би било добре,но от там нататък какво следва,дано да потърпевшите да може да им се помогне..
И аз винаги съм се чудила каква е идеята на подбни неща. Ако изобщо има идея...
@Кръстю ... съгласна съм и мисля към безкрайните неща да добавя още двечовешки качества като злобата и завистта, макар да нямат общо с поста ...
@Како ..да не се чудя ...ама пусто все си мисля, че още не съм се лишила тотално от чувствата си, а явно така съм възпитана - ако се дистанцирам от времето ни ... няма да е нормално сигурно да реагирам така - но просто супер тежко ми става в такива моменти.
@Силви - не че се коря ...но разума не ми позволява да открия отговор на въпроса присъединяването ми ще помогне ли!
@BiA - Добре дошла :)сигурно някой има идея за нещата - само ме е страх, че не си дават сметка, че се опорочават по този начин.
привет. Благодаря за топлото посрещане :)
Да, нещата не само се опорочават, но и хората, които искат и могат да помогнат, стават недоверчиви по отношение на безкористността на такива начинания.
На времето имаше една приказка :"Другари,дайте да дадем!" :)))
Ами това е същото ,като "сложете Х пред ник-а си, в памет на еди кой си" .С нищо не можеш да помогнеш с тоя Х, обаче масово го слагат, обикновено от позьорство.
да си дойдем на думата ... позьорство ... като ходенето на църква по Цветница и Великден!
Публикуване на коментар