сряда, 27 януари 2010 г.

Аз съм бъл/гърче!

Бъл/гърче да се наричам, първа радост е за мен!

Радост, радост, ама то сиренето е с пари.

Нали знаете стария лаф – дето вече и мама на тати не дава без допълнително финансиране. Вече не знам дали искам да съм българче или гърче.

Били сме по-евтини от гърците десет пъти. Като се потрошим по улици и тротоари в поледицата например ни плащат обезщетения в размер от 3 до 5 000 лв. А познайте сега на древните елини колко им снасят застрахователните компании – от 30 до 50 000 лева наши пари. Вярно, ние плащаме полици от по 60 евро, а гърците дават 300 евро. Но и заплатите им са други.

Как да не искам да съм икономка или камериерка нейде по островите - 700 евро заплата дават хората, за бакшиши не говорим. Че това откъдето и да го погледнем, е три пъти повече от това, което получават в Силистра хора със сравнително престижни професии. Какво остава да говорим за мизеруващите с минимални доходи, които на всичкото отгоре и не получават редовно.

За пенсионерите ще замълча, че нищо ободряващо не ми идва наум.

Работата ми замирисва на море, ама не на Черно, а на Бяло …

Няма коментари:

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...