Случи ми се нещо, което ме върна назад в годините, когато бях на 18 ... и си мислех, че светът е в краката ми и че нищо лошо не може да ми се случи.
Години, когато си мислиш, че да пушиш и пиеш кафе на барче е голяма работа. Да ...всеки е минал по този път ...
Излизах от работа и пред мен се изсипа тумба младежи на средна възраст 16-17-18 години ...Смееха се малко по-силно, отколкото мога да поема в края на работния ден и може би затова им обърнах внимание ...Те обаче бяха погълнати ог гледката отсреща на улицата. Група от мъже и жени, преминали шейсетте излизаха от едно от вървежните кафенета на бизнссградата срещу офиса ни и се упътваха към намиращия се в близост ресторант ...сравнително нов за града ни, с ефектен интериор и певица.
Децата пред мен се ръчкаха да не би някой да изпусне гледката с реплики" " ...Виж, виж випуск `40 години ПМГ /Природоматематическата ни гимназия чества 100 години/.. - отиват на кръчма ...Ха-ха-ха!"
Е това последното ха-ха-ха ме накара да замръзна.
Започнах работа в далечната 1995 година ...бях на 18 и преди няколко месеца бях завършила средното си образование. Попаднах в среда, където най-младите бяха по на 30+ - а доайенът ни /Светла му памет!/ беше на годините на дядо ми /Бог да го прости и него!/.
На мен обаче сякаш не ми правеше впечатление ...а и признавам беше сладко да си най-малък ...Не веднъж обаче съм казвала, че съм благодарнана колегите си, че ме приеха за една от тях и освен за бъзик не злоупотребяваха с крехката ми възраст, за да ме подценяват :)
Но и аз като младите хора, които срещнах днес, гледах странно, когато отидех на дискотека с приятели и там срещах колективи на една или друга фирма, хора по на 40-50 години, които празнуваха нещо. Виках си ..абе тия що си не седят у дома ...:)
Да ...годините обаче се нижат една по една ...Днес аз гоня 33 ...Създала съм /или поне така си мисля - име в обществото, семейство и т.н./ Тоест - вече не съм малка ...и проумях за пореден път, че всяка възраст си има своето очарование ... и типично по бабешки реагирах "И вие ще станете на техните години!"
Но това е горчивата истина ...глупаво е да се присмиваме, на младите по дух, които използват всеки един повод за тържество на духа, за да излязат от панелките, да видят свят и светът да ги види. А и да се преброят, колко са останали :)
Така на 9 май съпругът ми ми разказа за събралите се в центъра на града ни ветерани от войните. Накичени с медалите старците се опитвали да застанат изправени демонстрирайки гордостта си ...Познайте учениците, как се подсмихвали, че дядовците били с ламарина по тях.
Да ...ламарина ...но именно тия тенекета са свидетелството, че тези хора са вярвали в една кауза и са я защитавали с живота си. Не е ли по-лесно да им се усмихнем и сълзите в очите им да накарат нас, следващите поколения да се замислим ...Какво ние ще оставим след себе си ?
13 коментара:
Не понасям неуважение към възрастни хора и дори си позволявам, ако видя такова нещо, да направя забележка. Но, Нези, ние живяхме по друго време. Нас ни учеха, че старостта трябва да се почита. Колко са ни надъхвали, щом в махалата бяхме сформирали Тимуровска команда и всеки ден помагахме на бабите с каквото можем. Купувахме им хляб и мляко сутрин, хвърляхме им боклука и т.н.
В училище класната не спираше да ни повтаря, че в автобуса и на опашката в магазина е редно да отстъпим място на възрастен човек.
Сега няма такива работи.
Тъй тъй Аквичке ...и ние се деляхме на звена ..и ходихме по къщите на стари хора да им почистим и да им напазаруваме ...а да съм в автобуса седнала и да седи до чене баба или дядо прав бе просто немислимо ..макар че ...в днешно време само на софийските пенсионери не прощавам в трамвая ...щото баш в пиковете часове одят да си пълнят минерална вода с тубите :)
Аз май съм изтървала момента, в който седиш и пушиш в барче :))) Много съм била задръстена...
Мисля, че днешните деца водят такъв живот, който ще доведе неиминуемо до преждевременното им състаряване и във физически и в духовен смисъл. Все едно гледам някакви бабички на 16 години с по пет-шест любовни истории зад гърба си, с по два аборта и с по шест пласта фон-дьо тен...
И ме боли от подобни картинки!
Но - "Чакай и се надявай" е казал оня граф...
:)
по мое време на 16 се криехме в едно барче гараж до училището в голямото междучасие ...тъй по центъра по кафенета не се сядаше ...пък дискотеките ги метнахме вече по на 17-18 само петък и събота
Уф, малко ме е срам, че не съм далеч от поколението, което се присмива...Все по-зле става :(
На една вълна сме сите.Ще ги нахокам и още как!Жалко ,че след 25 години няма да помнят точно тази гледка ,на която са се присмивали.
Хубаво е да запазиш духа си млад и да показваш на по-младите как аджеба се живее, щото то тяхното в момента не е никакъв живот.Не знам какви спомени ще имат, какво ще разказват на децата си, за какво ще си спомнят с умиление (вероятно за очилцата тип муха и розовата пола )...
@ BIA - няма какво да те е срам и по моое време имаше такива екземпляри ..но сега работата е тотално отървана - не си виновна за поведението им ..Ти нокиш отговорност само за себе си!
@Смиф - и аз не знам какви ще са им спомените ..сигур ша са от типа на ...ей ..едно време га бяфми младиииии ква мода беше ...
Хубаво и вярно е това - "всяка възраст си има своето очарование." Само, че е наистина невъзможно да го повярваш, когато си на 18. Има хора, които цял живот се чувстват на 45, има такива, които никога не порастват...но най-хубаво е, когато се чувстваш добре в кожата си - на колкото и години да е тя. Имаме ли това - можем да сме щастливи:)
Нейзи,
и по мое време 30 годишните дори
изглеждаха големи..
За мен е въпрос на възпитание в семейството /най-вече/ и не приемам никакви оправдания!
А иначе се криехме в тоалетните да пушим :)))
Сърдечни поздрави!!!
Нейзи, спокойно! Като ти мине страха, че за ония малките вече си много голяма става... забавно! Можеш наистина да правиш всичко, а вече и знаеш как ;). Когато миналата година седнах за кой ли път на студентската скамейка и връстници на синовете ми се объщаха към мен с "колежке" мислех, че ще си умра от смях! А днес с много от тях съм и добър приятел....
@Dani - и ние така се криехме в училище - последно ни бяха опипали в мъжката тоалетна :) А че е въпрос на възпитание - си права, ако и да си седнала :)
@Kikimorka - така е ..имам колеги на повечкото мен години, които също са на студентската скамейка ...и се чувстват добре :) а и моите години вече не са малко, но и аз правя планове да заема мястото си ..на скамейката де:)
@Счетоводител - верно е това, което казваш :) Добре дошъл:)
Публикуване на коментар