Случи ми се нещо, което ме върна назад в годините, когато бях на 18 ... и си мислех, че светът е в краката ми и че нищо лошо не може да ми се случи.
Години, когато си мислиш, че да пушиш и пиеш кафе на барче е голяма работа. Да ...всеки е минал по този път ...
Излизах от работа и пред мен се изсипа тумба младежи на средна възраст 16-17-18 години ...Смееха се малко по-силно, отколкото мога да поема в края на работния ден и може би затова им обърнах внимание ...Те обаче бяха погълнати ог гледката отсреща на улицата. Група от мъже и жени, преминали шейсетте излизаха от едно от вървежните кафенета на бизнссградата срещу офиса ни и се упътваха към намиращия се в близост ресторант ...сравнително нов за града ни, с ефектен интериор и певица.
Децата пред мен се ръчкаха да не би някой да изпусне гледката с реплики" " ...Виж, виж випуск `40 години ПМГ /Природоматематическата ни гимназия чества 100 години/.. - отиват на кръчма ...Ха-ха-ха!"
Е това последното ха-ха-ха ме накара да замръзна.
Започнах работа в далечната 1995 година ...бях на 18 и преди няколко месеца бях завършила средното си образование. Попаднах в среда, където най-младите бяха по на 30+ - а доайенът ни /Светла му памет!/ беше на годините на дядо ми /Бог да го прости и него!/.
На мен обаче сякаш не ми правеше впечатление ...а и признавам беше сладко да си най-малък ...Не веднъж обаче съм казвала, че съм благодарнана колегите си, че ме приеха за една от тях и освен за бъзик не злоупотребяваха с крехката ми възраст, за да ме подценяват :)
Но и аз като младите хора, които срещнах днес, гледах странно, когато отидех на дискотека с приятели и там срещах колективи на една или друга фирма, хора по на 40-50 години, които празнуваха нещо. Виках си ..абе тия що си не седят у дома ...:)
Да ...годините обаче се нижат една по една ...Днес аз гоня 33 ...Създала съм /или поне така си мисля - име в обществото, семейство и т.н./ Тоест - вече не съм малка ...и проумях за пореден път, че всяка възраст си има своето очарование ... и типично по бабешки реагирах "И вие ще станете на техните години!"
Но това е горчивата истина ...глупаво е да се присмиваме, на младите по дух, които използват всеки един повод за тържество на духа, за да излязат от панелките, да видят свят и светът да ги види. А и да се преброят, колко са останали :)
Така на 9 май съпругът ми ми разказа за събралите се в центъра на града ни ветерани от войните. Накичени с медалите старците се опитвали да застанат изправени демонстрирайки гордостта си ...Познайте учениците, как се подсмихвали, че дядовците били с ламарина по тях.
Да ...ламарина ...но именно тия тенекета са свидетелството, че тези хора са вярвали в една кауза и са я защитавали с живота си. Не е ли по-лесно да им се усмихнем и сълзите в очите им да накарат нас, следващите поколения да се замислим ...Какво ние ще оставим след себе си ?
Коментари
В училище класната не спираше да ни повтаря, че в автобуса и на опашката в магазина е редно да отстъпим място на възрастен човек.
Сега няма такива работи.
Мисля, че днешните деца водят такъв живот, който ще доведе неиминуемо до преждевременното им състаряване и във физически и в духовен смисъл. Все едно гледам някакви бабички на 16 години с по пет-шест любовни истории зад гърба си, с по два аборта и с по шест пласта фон-дьо тен...
И ме боли от подобни картинки!
Но - "Чакай и се надявай" е казал оня граф...
:)
Хубаво е да запазиш духа си млад и да показваш на по-младите как аджеба се живее, щото то тяхното в момента не е никакъв живот.Не знам какви спомени ще имат, какво ще разказват на децата си, за какво ще си спомнят с умиление (вероятно за очилцата тип муха и розовата пола )...
@Смиф - и аз не знам какви ще са им спомените ..сигур ша са от типа на ...ей ..едно време га бяфми младиииии ква мода беше ...
и по мое време 30 годишните дори
изглеждаха големи..
За мен е въпрос на възпитание в семейството /най-вече/ и не приемам никакви оправдания!
А иначе се криехме в тоалетните да пушим :)))
Сърдечни поздрави!!!
@Kikimorka - така е ..имам колеги на повечкото мен години, които също са на студентската скамейка ...и се чувстват добре :) а и моите години вече не са малко, но и аз правя планове да заема мястото си ..на скамейката де:)
@Счетоводител - верно е това, което казваш :) Добре дошъл:)