събота, 22 май 2010 г.

24 май - знак, че България е държава на духа?

Попаднах на това определение в една новосъздадена фейсгрупа, чиято цел е 24 май да стане Национален празник.
Не ...България не е държава на духа. Ако беше нямаше онези, чието ежедневие е посветено на мисията да възпитават /не визирам само учителите/ да са сред най-големите страдалци на времето, в което не живеем, а съществуваме.

За каква България говорим, когато по улици и витрини рекламните надписи отдавна не са написани на родния ни език. Съгласна съм, че трябва да сме адекватни на промените, на европеизирането, на глобализирането на света и нравите, но никъде другаде не съм попадала на подобна асимилация.

Спомням си, че преди няколко години, по време на дена командировка до Румъния, ми направи силно впечатление, че постери, афиши, рекламни табели и т.н. бяха изписани на румънски език. Латиницата присъстваше само там, където ставаше въпрос за магазини и банки, които са част от големи вериги. Патриотичността на мамалигарите прозираше дори и от факта, че най-често срещаната марка коли по пътя бе "ДАЧИА" - нови, стари но все "ДАЧИИ".

Пък у нас ...ако видиш някоя стока да е БГ ...почваш да гледаш отвисок, сякаш е под твоето достойнство. Сякаш ако на ценоразписа не пише "Баничка" ...ама еквивалента й на английски, това ще я направи по-малко вкусна. Друг въпрос, че те американците май не знаят що е това "мазна баница" + боза или + айран.

Няма да правя лирични отклонения за писането на латиница в чатовете ...изпадам в ужас дори и при мисълта, че голяма част от днешната младеж ползува фонетичен бг - ша търся аз буквите на инглиш, а на екрана да ми излиза кирилицата :)


Горчивата истина според мен е, че са малцина онези, които истински съзнават силата на празника 24 май - Ден на българската просвета и култура и славянската писменост ...мнозина приемат това просто като даденост...не усещат силата на словото и на познанието.


24 май е просто поредната дата от календара ...Денят, в който не сме на училище, не сме на работа ...и отиваме на манифестация на училищата и да зяпаме абитуриенти ...пардонь - днес на манифестацията вече и викат дефиле.


24 май е денят, когато по навик поздравяваме учителите и им мятаме по китка цвете ...усмихваме се и не си даваме сметка, че всъщност това е празник на всички онези, които с творчеството си, с уменията си, със знанията си създават онези неща, от живота, които наричаме изкуство и култура.


24 май е знак не, че България е държава на духа ....
24 май трябва да бъде знак за силата на българския дух!!!


7 коментара:

Владимир Кабрански каза...

Всъщност самото понятие -държава на духа е една утопия. Нека погледнем две древни държави, които днес са известни със духовните си символи и философии -Тибет и Индия. Едва една шепа от хората в тях са допринесли за развитието на духовността и навсякъде е така. Повечето хора се интересуват повече от материалното и така е било винаги. Замислям се, ако някога човечеството реши проблемите на ежедневието и хората престанат да се тревожат за хляба, дали нещо ще се промени? Лично аз не вярвам, но може и да греша:(

Neizi_ss каза...

не мисля, че ключа за палатката е в решението на материалните проблеми ...та нима, когато е избухнала Френската революци, та нима Възраждането ... нашенското, та и чуждоземсокото са били в периоди на задоволеност на масите :)

Владимир Кабрански каза...

Това се опитвам да кажа и аз, но във всички тези периоди на възход, пак нещата са се правели от една шепа хора. Останалите просто не са пречили.

- каза...

Честит празник и дано с годините той се превърне за повече хора в нещо повече от поредната дата в календара..

september-silvia каза...

НЕЙЗИ,ЧЕСТИТ ПРАЗНИК СКЪПА,КОЛКОТО И АНАЛИЗИ ДА ПРАВИМ ,ТОЗИ ПРАЗНИК СИ Е НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ И ВИНАГИ ЩЕ ГО ИМАМЕ И ОТБЕЛЯЗВАМЕ ПО НЯКЪКВ НАЧИН!

Анонимен каза...

Извинявам се за самоличността на "анонимен", която използвам, но съм от поколението, което се учи на и-нет, но още не е на "ти".
Името ми е Вили Алтънов, преподавател съм и докторант в НБУ по дисциплини, свързани с богословие, история на културата, социология на религията и пр.
Първо, поздравления към авторката, Нейзи - много интересна и правдива критика.
На Владимир Иванов имам да кажа, че много добре почва с примерите за Тибет и Индия, но им дава не най-добрите анализи. Защото днес Китай и Индия бележат бум в икономическото развитие (Япония, Корея, Сингапур и Тайланд не ги броим), преди всичко, поради здравата духовна основа, които имат в продължение на хилядолетия, която по някакъв начин се е изписала на "сърцата" на гражданите им. А Западните държави не са това, което са, поради материалните придобивки, а имат материални придобивки, защото зад гърба им стои около 2000 г. непрекъснато духовно развитие и история на Християнската църква - етика, законност, ред и пр.
А България днес е развалина, защото отдавна рушат тук - първо Византия, после Османска империя, в същото време Византийски елит, който знаем като "фанариоти" унищожава всеки документ на не гръцки, който се намери там, в преследване на Великоеладската си идея, а към днешна дата от 1944 г. се прибавиха и руски марионетки (комунистите), които в угодничество на Русия фалшифицираха Българската история, за да направят нищожна страната ни, че да изпъкне величието на тяхната "Матушка". Така че, тук духовността отдавна се преследва, но най-много в последните 66 г., което отчита и авторката.
А относно това - св. братя Кирил и Методий Българи ли са или не, живяли ли са в Българска земя, азбуката Кирилица Българска ли е и кой точно измисли измисления празник "24 май", което има и негативни последици за България може да прочетете в статия "Какво точно празнува `славянския` свят на 24 май? Едно голямо нищо" на адрес http://aig-humanus.blogspot.com/2010/05/24_25.html.
Същата е публикувана на хартиен носител в настоящия брой на в-к "Гражданинъ".
Там аргументирано доказвам произхода на много от вярванията, които битуват в душите на повечето Българи, за съжаление фалшифицирани и с доказано пагубни за съзнанието ни последици.
Но това ви го препоръчвам само в случай, че желаете да знаете истината и за целта сте готови да чуете и странични гледни точки, от които малко ще ви се развали комфорта, но и ще получите шанс да формирате едно по-основателно и по-правилно национално самочувствие, основано на по-правдива история за отминалото ни величие.
Така че, изборът е ваш "(Нео) - синьото хапче или червеното"?..

Bla каза...

Държава на духа? More like: държава, която духа.

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...