четвъртък, 8 април 2010 г.

В края на деня ...

Начало на един нов живот ... Успокоява и дава надежда!

Край реката човек забравя за проблемите ... оставяш мисълта си на течението и то отнася всички сиви мисли ...Вятърът гали лицето ти ...и се пренасяш в един друг свят ...
Завиждам им за спокойствието и стоицизма ...Не бих могла да да седя така търпеливо на едно място, за да чакам рибката да се хване на въдицата ...

Тук вече няма живот ..., но само на пръв поглед ...Времето ще е единствения свидетел на Възкресението ...ако ние не го дочакаме ...


6 коментара:

Dani каза...

Прекрасни снимки ни предлагаш!
Слънчев уикенд!!!

diandra каза...

Много свежо и оптимистично! Браво!

momenti-momenti каза...

:)

Neizi_ss каза...

Така го почувствах момичета :)

september-silvia каза...

:)

Алиса каза...

Ех, тая река...Който не е живял край нея, не може да си представи какво е.

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...