Пропускане към основното съдържание

В края на деня ...

Начало на един нов живот ... Успокоява и дава надежда!

Край реката човек забравя за проблемите ... оставяш мисълта си на течението и то отнася всички сиви мисли ...Вятърът гали лицето ти ...и се пренасяш в един друг свят ...
Завиждам им за спокойствието и стоицизма ...Не бих могла да да седя така търпеливо на едно място, за да чакам рибката да се хване на въдицата ...

Тук вече няма живот ..., но само на пръв поглед ...Времето ще е единствения свидетел на Възкресението ...ако ние не го дочакаме ...


Коментари

Dani каза…
Прекрасни снимки ни предлагаш!
Слънчев уикенд!!!
diandra каза…
Много свежо и оптимистично! Браво!
Neizi_ss каза…
Така го почувствах момичета :)
Алиса каза…
Ех, тая река...Който не е живял край нея, не може да си представи какво е.

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...