Пропускане към основното съдържание

Предай нататък ...

И така ... дойде време да се включа и аз в щафетата, предадена ми от Илиана .... Пикирам покрай Щъркеловото гнездо , намествам се удобно и ...Започвам ...

Ще трябва да споделя десет неща, които ме правят щастлива и още пет, които пък не знаете за мен ...

С първата част сигурно ще повторя някои споделени във времето истини, а току виж и открия топлата вода ...

Щастлива съм, когато времето навън е хубаво и слънцето се усмихва ... щастлива съм, когато отворя очи и срещна топлия поглед на любимия човек и чуя гласа му, щастлива съм, когато хората около мен се чувстват добре ... щастлива съм, когато работя ...нищо че от време на време мрънкям ....щастлива съм дори, когато с приятел седна на сладка раздумка с чаша сода с лимон ... :), щастлива съм, когато ...прочета хубава книга, щастлива съм, когато чуя красива мелодия, щастлива съм, дори когато плача, защото нещо ме е натъжило  - това е знак за мен, че съм човек, че още мога да чувствам и да различавам доброто от лошото, радостта от мъката и страданието ....щастрлива съм, защото все още поставям душевното пред материалното, щастлива съм, че имам избор ....

Кого познавате - мен или образа, който съм Ви представила :)?

* Мислите си, че съм мило и добро дете, което не спира да се усмихва - Тц! Много често, когато няма никой покрай мен - плача! На въпрос, защо го правя - отговарям - Понякога дори и за профилактика!

* Добро дете съм - верно е - но нямате идея, когато се вбеся и ме изкарат извън нерви как заприличвам на баба Яга яхнала метлата ... способна съм да изпадна в нервна криза и да крещя така, че ако съм на 6-ия етаж, да ме чуят чак пред блока ...та дори и на 15-метра от него :)

* Не знаете за мен, че въпреки, че съм жена - обичам алкохолни питиета ...всъщност така звучи малко кофти - по-скоро е удачно да кажа, че не се втрисам от тръпчивия вкус на водката, текилата или джина :) ....напивала съм се като казак, в годините, когато бях младу и зелену ...Днес съм сериозна жена :)))) и се почерпвам само с приятели ... от време на време ... :)

*Работна булка съм ...., но фане ли ме мързелааааааааа ....малиййййййй .... няма пускане ...

* и последно ...според изискването на играта де ... - понякога   оставям в мивката чиниите от вечерята - да отлежат и да ферментират хубаво до сутринта ... :)

А сега ще  наградя пет блога ....и ще предам щафетата ...:) Това е четвъртото условие на играта :)


Силвия от Защо не!? .... тук винаги намирам теми за размисъл ... нещата от живота, които премълчаваме, които сякаш доброволно неглижираме ...

Надя от In Brief - тук е лежерно ...търсиш ли нирвана ... намерил си я ...

Ида - Режицата не ножи или как снежат хвърчинките -  За Ирония всички знаете ...няма нужда да обяснявам ...

Altair - Разни размисли на един заразен човек - отскоро посещавам този блог, но се възхищавам на силата, която прозира от всеки ред и всяка дума ...

Антонела - MOMENTI - нетипично поетичен поглед върху всичко, което ни се случва ...

Коментари

Unknown каза…
Приятно и откровенно. Забравила си да пишеш също, че си куражлийка - иначе този пост трудно би видял бял свят! Поздравления...
Dani каза…
Нейзи,
радвам се, че те познавам
и си споделила всичко това с нас:)
Усмихнат ден!
Omnia каза…
@ Нейзи, не те познавам толкова добре, но този ти пост ме учуди, заради плача основно :), защото даже не бих предположила, четейки блога ти :). Чудесно откровена си била - моите поздравления!:)

Не си падам особено по такъв тип блогови , хммм.. " игри" да речем, но пред подобна откровеност как да откажеш. Приемам щафетата за моят блог и обещавам в най- скоро време да я изпълня :)
Спокоен и слънчев ден пожелавам ;))
Neizi_ss каза…
Слънчева седмица момеичета Ви пожелавам и аз ...Силви ...не се чувствай задължена, ако ти идва отвътре - направи го :)
А за плача - всеки си има своите слабости и го приемам като нещо нормално!
Не мога никак, ама никак да си те представя да викаш, крещиш и така натам. Абсурд, душата!:)

Относно щафетата, охоо, аз я поех, изпълних( макар и не както трябва),че и си казах разни работи. Но това не ми пречи да ти благодаря, нагушам и намачкам как си трябва, щото си се сетила за старата Идиотова;):))))
أمل каза…
благодаря, Нейз :)
altair каза…
Благодаря :)
Имаш отговор ;)
momenti-momenti каза…
Нейзи, благодаря ти за вниманието!
Хич не ми е ясно засега дали ще се включа...Животът ми напоследък е между кашлици и сополи..., ама ще видим...
Трогна ме,де!
Хубава седмица!!! :))))
Lili каза…
Е те тази публикация каква история има само :) Чак и техници са намесени...вече имаме нормален нет,само дето тебе те няма ...мрън :(
Omnia каза…
Ам, готова съм и аз най- накрая :) Не се чувствам задължена, Нейзи, а поласкана и благодаря за предизвикателството, защото като такова го възприемам, а и освен това исках да линкна няколко блога, които открай време си харесвам, но не съм го заявявала открито май :)
Па и да не се повтарям с другите наградени де ;)
Забавно беше :)
Парфюми каза…
Страхотна публикация ! Много ми хареса
успех за напред :)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...