Баси как се сетих точно ся за тази тъпа песен ... тъпа, тъпа ..ма кат не мога накрая да разбера ко` е туй нещо ... и никой не ще да ми каже
... и на всичкото отгоре седнах да пиша с идеята да обясня за какво ми е този блог ... въпреки че, сравнително скоро правих подобни излияния ...Муцоранке ... понеже ти ма питаш директно :) ша ти отговоря ... за какво ми е сега към днешна дата знам ... но когато започнах да го правя ...нямах точен отговор на въпроса - по-скоро беше от типа - другите щом имат, значи мога и аз ... абсолютно предизвикателство си беше за мен това да го майсторя, всъщност както личи и от визията му ... не съм спрялба да търся фасони и джунджурии ... имаше моменти когато исках да е много цветно, после отивах на другата крайност и т.н. ... но всяко нещо с времето си, както казваш ти ..
... Що се отнася до съдържанието - в началото не знаех за какво ми е ... мислех си, че това е своеобразна трибуна от която да споделя какво мисля ... да ме чуят повече и различни хора ... после започнах да гледам на блога, като на дневник /както съм казвала безброй пъти/ ... във времето установих, че е възможност да разшириш кръгозора си, да намериш нови приятели ... да откриеш хора, които мислят като теб и други, които са на противоположното мнение, но въпреки това да можеш да научиш от тях много ... и все пак за какво ми е - ами станало ми е нещо като хоби ... действа ми отпускащо да заредя страницата, да видя кой какво е казал по повод някоя публикация ... но най-вече ми е хубаво да погледна страничната лента и да отделя от времето си отпивайки от чашата с кафе и да прочета какво са сътворили колегите-блогъри ...на кого какво му е направило впечатление от ежедневието .... защото уж сме в една страна - но понякога ъгъла от който преценяваме се оказва недостатъчен и тогава именно обратната страна на монетата ни я поднася непознат за нас човек - непознат, когото с времето започваш да чувстваш страшно близко до себе си - а и когато се удаде възможност ад се видите и запознаете фейс ту фейс --- сювсем става готино ...
В стила на Ида ще кажа ... блога ми позволява да съм умна от време на време и да зипростявам, когато си искам ... да съм романтична, меланхолична, усмихната и тъжна ...
Абе сега като седя и като си мисля ...май блога ми играе ролята на психотерапевт - а и не трябва да плащам :) ...
Гот ми е ... Това е ... и ако някой нещо не е разбрал от горенаписаното ... да надникне при комшиите ...същите бе ..онез от страничната лента ... и ша разбере ...защо ми е гот и защо съм тук ... кеф ми е бате на душата ... блог-пространството е един друг свят ... своего рода паралелна реалност ....!
*Жаболинчо ми е дар от Муцоранка ... Когато видях че ми е прехвърлила питанката това беше първото нещо, за което се сетих ... и всъщност май е първия ми подарък от нея ...
Муцоранке ... не съм засичала датите ... ама май вече и с тебе правим една годинка :) от както сефте разменихме коментари и почнахме да си общуваме ...Затова ти пращам ...
Коментари
Хех,ами честита ни годишнина :) Няма по-благодарен човек от мен за срещата ни :) Обичам те приятелко :)
Жабчо..мда първият беше,ама не и последен.Блогът е едно местенце,където винаги ми е повече от добре :)
Целувам те и те гушкам.Сладки сънища ;)
@Силви ...не съм мила уеб-дизайнерка ..за това са нужни съвсем други умения - аз съм просто експериментаторка :) А ти вземи да споделиш и на теб за какво ти е този блог :)