Пропускане към основното съдържание

ФоТоУиКеНд :)









Етикети

Етикети:

Коментари

myhappypond каза…
Много ми харесаха хризантемите.:))
29 ноември 2009 г. в 22:26
Алиса каза…
Ммм...Хризантеми, магданоз и мръвка - май ще оцелеем и тази зима.
2 декември 2009 г. в 0:30
september-silvia каза…
Хубави и свежи снимки и цветята ще проговорят, а това на куките свинско ли е?Къде е виното бейби?
10 декември 2009 г. в 11:06
Neizi_ss каза…
не е свинско душа - ярешко е ..пъстърмичка - свекъра я прай спешъл фор ми :)
10 декември 2009 г. в 15:54
Ирония Идиотова каза…
Не, не и не! Пъстърма и пица? Пожали ме, Нейзи.Ако трябваше да говоря, вместо да пиша, със сигурност щях да наплюя този, който е пред мен.Тъкмо се ровех из нета за постни манджи и като ти видях снимките, захвърлих идеята си с омерзение. Тази пъстърмичка просто зове да бъде излапана:) А пицата...ах..пицата... Извини,че не споменавам китките, но съм залепила взор на по-важните кадри:))))
Дай да та нагушам:)))
12 декември 2009 г. в 11:22
Neizi_ss каза…
Давам се, макар и с няколко часа закъснение :) Гуш и от мен, Ида!
12 декември 2009 г. в 18:04
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...
Публикуване на коментар
Прочетете още

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …
Публикуване на коментар
Прочетете още

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...
Публикуване на коментар
Прочетете още