петък, 17 юли 2009 г.

Шест – не толкова бързи :)

LiLi се оказа, че доста добле ме пузднава векинта :)

Пише ми се, ами че как иначе …тъй че ще се възползвам от предоставената ми възможност да споделя още 6 от ежедневните си радости :)

Хлъц – представете си как правя засрамена муцунка като кученце с лапичката отпред …ама сичките сте писали на пълво място либовите си … пък аз бизсрамницата …..само гюпости :)

Тъй чи сига да си дода на думата :)

  • Тоши*Слънчо – така ми изписва дисплея като ми звъни на мобилката ТОЙ …това на ден по амнайси пъти да се чуваме е една от радостите ми …щото общо взето, не че не се виждаме …ама с неговите смени – се разминаваме като трамуета / превод от моя френски-трамвай – в мн.ч./ – той се прибира от нощна – аз хуквам на работа – аз се прибирам, той отива за следващата нощна – после почива . ама аз съм по цял ден в офиса :) и така …
  • Фотоапарата и аз като LiLi отдавна съм го приела за неразривна част от мен - /лошото е, че както забравям чадъра, когато вали – така се случва, че баш коги ми требе фотото го нема у мене :)/ Но – имам и попадения :)
  • Другата ми радост у живота е дистанционното на ТВ-то – умирам си да гледам тъпи сериали – и английски, и американски …. но си падам и по европейското кино – затова си имам канал “Синемакс”…мога да джиткам по цял ден :)
  • За ИнДернеДа, както казва бабата на Чуденка – няма смисъл да говоря – той май ни е слабост на всички тук …
  • Блаженство ми е – само дето е сезонно – да рупам диня със сирене …ммммммммм – няма такова друго удоволствие – освен грозде със сирене :)
  • И в последно време открих сладостта на живота – наречена ЧоКоФрЕдО – какао и мляко и лед разбити в миксер ..или нещо подобно ….ама идеална вкусотийка за горещите дни ….

Така мога да продължа и да утре :)

Но всъщност най-голямите ми радости са семейството ми, любимия човек, приятелите, професията ми – която упражнявам вече 14-а година – почти без прекъсване :)/щастливка съм цял живот да работя това, което харесвам и за което съм мечтала/ – тук посочвам и колегите си – не бих си представила ежедневието ми без тях – и се караме, и се обичаме, и се заплитаме в интриги – но такъв ни е гена ..въпреки всичко се разбираме и работим заедно за града :) …

…. Сигурно има още и още …..но спирам до тук ….

Няма да прехвърлям щафетата, защото LiLi – вече го направи :), а и за да не отнеса някоя благословия :)))))

Хубав уикенд на всички – изчезвам до утре вечер …къде? – на село!

4 коментара:

Христина Чопарова каза...

Не бях чувала за такова предпочитание - диня със сирене, та се опулих невярващо :)))И тоя беборан к'ъв резен захапал :))))

Но сред всички позитивни картинки, тази с бабичката с дистанционното яко ме натъжи. Чак за гърлото ме хвана... И ми напомни за моята ;(
Такава самота излъчва, сякаш ако не е това дистанционно в ръката и, ще се почувства изоставена от целия свят :(

Aquawoman каза...

Мила, звучиш както винаги супер позитивно и усмихваш :))
На това "на ден по амнайси пъти да се чуваме е една от радостите ми" най се изкефих! Цял живот така да се обичате и да ви даде Господ всичко, за което мечтаете, да го сбъднете!
Малиии, как обичам и аз диня със сирене. И с мастика я обичам!!! :)))))
Ти си много богата, Нези - имаш съпруг, който те уважава и работата ти носи удоволствие. Пожелавам ти винаги, винаги да е така, ти го заслужаваш :)

Neizi_ss каза...

Благодаря момичета - да Ви се връща тъпкано :)
Хриси - не сиках да те натъжавам - но като говорех за любовта ми към дистанционното и намирайки тази снимка - си помислих - че някой ден като остарея ще изглеждам така :)

Lil каза...

На село /Аскоу/ си е чудесно,стига да не се занимваш с бумащина и прочиее...големи благословии ядоха,чам ме изкараха софиенка...апффф :)
Хм...6 понаписала нашта Фифка,ама я ще добавя и Пена,оти знам как й се радваш.То и аз забраиф Йори,ама щот' не е мой тоз заяк!
Уф я наздраве :)Цуфките си ги имаш :)

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...