Пропускане към основното съдържание

Бяла лястовица за късмет!

Днес на брега на Дунав, край Силистра, бяла лястовица възкреси надеждата ни за добри дни!

Нямах щастието лично да я видя, но за сметка на това колегите /Наталия и Ленар/, които проводих да снимат, са си пожелали щастие не само за себе си, но и за всички нас.

Дали е резултат на внушение и самовнушение, но сякаш крила им бях пораснали на момичетата, докато работеха днес - и двете споделиха, че им е станало леко на душата :)

Дано уловената за фотка бяла птица донесе и на нас късмет и изцеление :) 

Коментари

Златина каза…
Виждала съм бяла лястовичка като дете. На село. Беше се излюпила под стряхата на съседската къща. Що народ се извървя да я види. :) Отлетя с другите лястовички през есента, но не се върна...
Дано! Хубавото на поличбите е, дават някаква надежда. Дори да не са верни енергията, която дават ни е достатъчна.
Никога не бях виждала бяла лястовица!Толкова е мъненка, а уж бялото дава по-голям диапазон.. Миличкото..
Ще си замълча просто...:)))
Уау... албиносче :)
Честно казано, и аз не бях виждала бяла лястовичка.
Необичайното винаги предизвиква любопитство, особено покрай Йовковия разказ. Аз ще се въздържа от релации :))
Иначе снимката е страхотна, птичето - също :)
Lil каза…
Никога не съм виждала Бяла лястовичка.Дори не вярвах ,че има..освен в разказа.Но имало бе :) Фифко Благодаря ти ,че сподели с мен тази красотичка на природата.Дано носи щастие,радост и изцеление на града ви.
Усмивки и целувки и страОтна Сряда :)
momenti-momenti каза…
Ах, че хубаво! Чудесно ми почва деня. Благодаря ти, Neizi!
Neizi_ss каза…
Благодаря Ви и аз, че Ви има :)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...