неделя, 26 юли 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
и сме сами, и ни е страх да си признаем
... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...
-
... и ни се иска да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...
-
Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност...
9 коментара:
Красота! :)
Не знам какво е това на първата и последната снимка, в манастира "Св. Мина" видях такова дърво (май е някаква акация), а под него е водоскока.
Снимах го, но няма как да кача всички снимки.
Благодаря за фотките, Нези! :)))
Цунк! :)
Нези, последната снимка наистина ме остави безмълвна!!! Ужасно е красива!
И още не мога да се нагледам на новия изглед на блога ти, страшно ми харесва! Пу да не му е уроки :))))
Това е Албиция девойки ...и се радвам, че новата визия на блога ви допада - на мен също - и е похвално, че нямам всеоще мераци за промяна :)
Най-много ми хареса втората снимка. Излъчва спокойствие и прохлада.
:) иде ти да се пуснеш по течението ....и да му се довериш :)
Красота! :)))
Нейзи ,като гледам втория пейзаж,направо ми иде да скоча в Дунава и да се поразхладя:)))
Привет, Нейзи!
Страхотни снимки!
А това дърво ми напомня детството... Израстнах с няколко такива и много ги обичам :)
Обаче аз съм тук и за друго. При мен имаш награди. Ела да си ги вземеш.
Публикуване на коментар