Пропускане към основното съдържание

Безмълвно ...



Коментари

Красота! :)
Не знам какво е това на първата и последната снимка, в манастира "Св. Мина" видях такова дърво (май е някаква акация), а под него е водоскока.
Снимах го, но няма как да кача всички снимки.
Благодаря за фотките, Нези! :)))
Цунк! :)
Aquawoman каза…
Нези, последната снимка наистина ме остави безмълвна!!! Ужасно е красива!
Aquawoman каза…
И още не мога да се нагледам на новия изглед на блога ти, страшно ми харесва! Пу да не му е уроки :))))
Neizi_ss каза…
Това е Албиция девойки ...и се радвам, че новата визия на блога ви допада - на мен също - и е похвално, че нямам всеоще мераци за промяна :)
Най-много ми хареса втората снимка. Излъчва спокойствие и прохлада.
Neizi_ss каза…
:) иде ти да се пуснеш по течението ....и да му се довериш :)
Златина каза…
Красота! :)))
september-silvia каза…
Нейзи ,като гледам втория пейзаж,направо ми иде да скоча в Дунава и да се поразхладя:)))
Iliana каза…
Привет, Нейзи!

Страхотни снимки!
А това дърво ми напомня детството... Израстнах с няколко такива и много ги обичам :)

Обаче аз съм тук и за друго. При мен имаш награди. Ела да си ги вземеш.

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...