вторник, 14 юли 2009 г.

Бяла лястовица за късмет!

Днес на брега на Дунав, край Силистра, бяла лястовица възкреси надеждата ни за добри дни!

Нямах щастието лично да я видя, но за сметка на това колегите /Наталия и Ленар/, които проводих да снимат, са си пожелали щастие не само за себе си, но и за всички нас.

Дали е резултат на внушение и самовнушение, но сякаш крила им бях пораснали на момичетата, докато работеха днес - и двете споделиха, че им е станало леко на душата :)

Дано уловената за фотка бяла птица донесе и на нас късмет и изцеление :) 

7 коментара:

Златина каза...

Виждала съм бяла лястовичка като дете. На село. Беше се излюпила под стряхата на съседската къща. Що народ се извървя да я види. :) Отлетя с другите лястовички през есента, но не се върна...

Владимир Кабрански каза...

Дано! Хубавото на поличбите е, дават някаква надежда. Дори да не са верни енергията, която дават ни е достатъчна.

Ирония Идиотова каза...

Никога не бях виждала бяла лястовица!Толкова е мъненка, а уж бялото дава по-голям диапазон.. Миличкото..
Ще си замълча просто...:)))

Христина Чопарова каза...

Уау... албиносче :)
Честно казано, и аз не бях виждала бяла лястовичка.
Необичайното винаги предизвиква любопитство, особено покрай Йовковия разказ. Аз ще се въздържа от релации :))
Иначе снимката е страхотна, птичето - също :)

Lil каза...

Никога не съм виждала Бяла лястовичка.Дори не вярвах ,че има..освен в разказа.Но имало бе :) Фифко Благодаря ти ,че сподели с мен тази красотичка на природата.Дано носи щастие,радост и изцеление на града ви.
Усмивки и целувки и страОтна Сряда :)

momenti-momenti каза...

Ах, че хубаво! Чудесно ми почва деня. Благодаря ти, Neizi!

Neizi_ss каза...

Благодаря Ви и аз, че Ви има :)

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...