Прочетох, че бурята карала дъба да пуска по-надълбоко корени ...нещо като приказката, че каквото не ни убие, ни прави по-силни ...и колкото по-дълбока е дупката, в която сме паднали- толкова повече се амбицираме да излезем от нея ...
Житейският ми опит е доказал, че дозата истина е доста голяма ... Ставаме наистина по-силни ...не позволяваме да бъдем съборени втори път от една и съща буря ...накичваме си обеци за урок ...и дълго помним студените душове, предателствата и несгодите ... Но истина ли е образът, който изграждаме ...Не е ли той просто обвивка на ранимата ни душевност ... или както наскоро научих, че жената, която плаче, не е слаба - тя просто се е уморила да бъде силна ...
Истината, горчивата истина е, че колкото и бури да минат през живота ни ...винаги ще се намери някоя нова ..., която не познаваме ...тя ще ни обърне с хастара навън, ще извади на показ неподозирани, от нас самите дори, страни на характерите ни ...ще ни покаже чувства, които не сме изпитвали ... ще разберем изведнъж, че нищо не знаем ...за себе си и за хората около нас ...и тогава започват въпросите ...въпроси, които нямат верен или грешен отговор ... отговор, който да можеш да налучкаш ...
...и изведнъж си на ръба да се сринеш ...да се предадеш ...да забравиш приоритетите си ...да махнеш с ръка и да загърбиш ценностите, които си изповядвал до момента ...и всичко това в името на щастието, на успехът, на победата ... в името на свободата - в името на това са бъдеш себе си - неподправен и откровен.
Коментари