Пропускане към основното съдържание

Бурите в живота ни

Прочетох, че бурята карала дъба да пуска по-надълбоко корени ...нещо като приказката, че каквото не ни убие, ни прави по-силни ...и колкото по-дълбока е дупката, в която сме паднали- толкова повече се амбицираме да излезем от нея ...

Житейският ми опит е доказал, че дозата истина е доста голяма ... Ставаме наистина по-силни ...не позволяваме да бъдем съборени втори път от една и съща буря ...накичваме си обеци за урок ...и дълго помним студените душове, предателствата и несгодите ... Но истина ли е образът, който изграждаме ...Не е ли той просто обвивка на ранимата ни душевност ... или както наскоро научих, че жената, която плаче, не е слаба - тя просто се е уморила да бъде силна ...

Истината, горчивата истина е, че колкото и бури да минат през живота ни ...винаги ще се намери някоя нова ..., която не познаваме ...тя ще ни обърне с хастара навън, ще извади на показ неподозирани, от нас самите дори, страни на характерите ни ...ще ни покаже чувства, които не сме изпитвали ... ще разберем изведнъж, че нищо не знаем ...за себе си и за хората около нас ...и тогава започват въпросите ...въпроси, които нямат верен или грешен отговор ... отговор, който да можеш да налучкаш ...

...и изведнъж си на ръба да се сринеш ...да се предадеш ...да забравиш приоритетите си ...да махнеш с ръка и да загърбиш ценностите, които си изповядвал до момента ...и всичко това в името на щастието, на успехът, на победата ... в името на свободата - в името на това са бъдеш себе си - неподправен и откровен.


Коментари

Популярни публикации от този блог

....сърцето ... / един забравен във времето текст ...

кога си жив? ...  когато бие сърцето учестено! ...
...когато гориш ..., когато обичаш ..., когато трепериш от щастие ..., когато нямаш мира ..., когато съзнанието ти е обсебено ..., когато за теб има само един живот ...и ти нямаш право да променяш правилата в него ..., защото от тях зависи щастието другиму ...тогава запазваш мълчание ...и обричаш себе си ..
..да се влюбиш ..да обичаш ..тогава, когато най-малко си очаквал, че може да ти се случи ...
..да намериш сродната си душа ..., която да те разбира от половин дума ..., която да знае как се чувстваш ...дори, когато мълчиш ...онази душа, която си търсел винаги, дори и без да го знаеш ...която будува заедно с теб....която я е грижа ...
...онази душа, която знае, че нямаш право да говориш ...и мълчи заедно с теб ...
.....тогава тишенеете заедно ...и се наслаждавате на парченцата любов ..парченца тъмен шоколад ...забраненото щастие ...
...не можете да бъдете заедно, но имате своите откраднати мигове щастие  ...заедно сте и в  мислите с…

кога свършва едно приятелство

кога разбираш, че едно приятелство е свършило ...
...когато приятелят спре да те търси ..., когато не си част от деня му ...от живота му ...., когато крие от теб и радостта, и тъгата си ... , когато му казваш, че си там ..до него ..., за да го чуеш ..., но той не чува теб ...когато се питаш ...бил ли е наистина с теб ...истина ли е било, това, което сте съпреживели ...
...разбираш, че ти за него не съществуваш ...няма те ...в неговия свят ..., а странно той все още е в твоя, защото ти не спираш да мислиш за него ...и да се питаш ...какво се случи ...къде сбърках ... неразбран ли си бил ...
...не ...няма гняв - поне наяве ...няма упреци - поне наяве ...няма нищо ...
...празно пространство ... и една надежда ..., че - ЗАЩО? ...ще получи своя отговор ...и ще продължиш напред ...

случайна среща - две души ...

случайна среща - две души ...обръгнали от житейските неволи ...посивели и затънали в еднообразието на дните ...случайна среща ... и сълзи ...сълзи от истини несподелени ...
..повдигната завеса и стремеж ...за полет ...за мечти ... 
... и страх ...че огън крилата ще опърли ...и въпреки това ...вървят една към друга ...две души ...защото чувстват ...знаят ...искат ...една на друга вяра, сила и надежда да дарят ...