мечтите

Мечтите ... да ги има или да ги няма ... напоследък за това мисля ...Ще попита човек, че кога намирам време да мисля и то за мечти ... Денят ми е разграфен ... детска градина-служебни ангажименти, детска градина, площадка за игра ...кухня - вечеря -баня - пижами -сън ...и къде, моля Ви се тук има място за мечти ...

Има ... промушват се във всяка една свободна минута ... и докато се наместят като частици от пъзел ...ме ръчкат и не ми дават спокойствие ..

За какво са мечтите ли ...като изключим така актуалните печалби от тотото или лотарията, то поне да играех ....намират се такива, които са прозаични - даже не бих казала, че са мечти, а по-скоро са молитви ...да сме здрави - да си порастим детенцето ...

....има и други обаче ...като да хвана пътя ...и да се затрия в гората ...не завинаги, разбира се - за кратко, но да е само мое времето - да се отърся от градската суета ...от мрънкането ...от всичко .... да е мое времето, за да открия коя съм аз - или по-скоро да си припомня ...АЗ-а ми в онази форма, която комай малцина познават ...АЗ-а, който съм искала да бъда, но обстоятелствата и доброто възпитание, пък ако щеш и някой друг заблуден комплекс, не са ми позволили да излезе на  бял свят ...

...винаги съм си мислела,че мечтите ...дори и да не се сбъдват са добро гориво за житейският ни двигател ...сега съм сигурна, че е така ...

Няма коментари: