Референдумъ!!!

Денят е вече към своя край ... Първия демократичен референдум ...за мен не е такъв ... Не отидох да гласувам. Признавам, че до последно нямах яснота по въпроса - дали да е ДА или НЕ ... Изневерих на себе си, защото винаги съм била ЗА гласуването и упражняването на правото на избор.
Годините обаче са живото доказателство, че в същината си изборният процес е доста далеч от него ...изборът и правото ни да направим такъв ...
Защо референдум по въпросите за ядрената енергетика, а не по проблемите в здравеопазването, образованието, социалната политика ... нима там нямаме право да кажем какво искаме и с какво не сме съгласни ...Да, вменили сме права на управляващите, след като сме ги избрали, но това не ни гарантира защита на интересите. Кое ме кара да мисля така ли? Ами огледайте се и си задайте въпроса - колко от хората, които познавате живеят добре ... Колко от хората, които не познавате са доволни и щастливи от битието си... И после защо съзнанието ни било такова ... Ами криво да седим, право да си говорим - едното се върти около другото ...Като имаме на масата пръжки с лук ..или само лук ...ще слушаме чалга и ще лочим домашно вино, а в по-кофти варианта ще е наливно от близкия хоремаг ...Ако за вечеря сме сервирали бьоф Строганов и го поливаме с отлежало "Бургундско" и темата на разговорът се върти около индекса Даун Джоун, то е нормално за фон да звучи Монсерат Кабайе. 

Идеи за въпроси, които да бъдат поставени на вниманието на народа под формата на референдум бол - всеки средно и не дотам средно интелигентен българин би могъл да изброи минимум пет. Приемаме, че не влизам в тази класация, затова няма да посоча нито един - убедена съм обаче, че докато четете ще маркирате наум своите ...

Дали Кралят на клошарите Дитрих ІІ се вълнува от това, което се случва днес - едва ли - хора като него живеят ден за ден - и не само те ..... Колцина знаят какво ще сложат на децата си, на масата за ядене, в следващите пет дни?!

Съмнявам се само аз да виждам мизерията, която ни заобикаля. Но това, че я виждаме не топли никого...
Отдавна никой не играе по правилата - на нито едно от нивата на властта ... случва се да ги заобикаляме дори и в отношенията си с най-близките ...в името на оцеляването ...Още не достигнали до там да си захапем гръкляните, но ако така я караме и този ден няма да се окаже толкова далечен.

Трупаме гняв ... , но още колко ще продължи това ...къде ни е точката на кипене ...? Тази на министър-председателя я видяхме - не заслужавал да му пращат кромид лук и искал ад му се извинят - нямала пари жената, ама имала пръстени ...има, и те пръстените са на годините на децата й сигурно ...от онова време, когато родителите ни работеха, получаваха редовно заработеното и имаха съвсем различен стандарт на живот ... то малко работата като тази на пенсионерите, според които щом си купуваш кренвирши и майонеза, значи имаш пари ...а че не е ясен произхода им е отделен въпрос ... и не им идва наум, че кренвиршите са храна за бедните, защото килограмът на най-евтините е под 4 лева, но с него могат да запълнят стомасите си поне два дни ..., че и повече ...

... е за това трябва да има референдум - за стандарта на живот ... - да го определим, чрез всенародно гласуване ... да възложим изпълнението му и да имаме право да сменяваме ония дето не се справят ...

Имаме право да избираме депутати и кметове, а нямаме право да ги наритаме ако гафят ден след ден ...., че чекаме 4 години, за да им видим лъснатите дирници ...
Всеки човек носи кармата на своя род ..., плаща за греховете на дедите си, както и за своите собствени ...не е длъжен обаче да плаща и за чуждите ...
Политиците обаче трябва да са наясно, че когато избират трънливия път на властта поемат на плещите си отговорността не само за собствените си джобове, но и за рахатлъка на хората, които са ги проводили ... , както и че, ако не на този свят, то на оня ще им откъснат касовата бележка и ще трябва да си платят ....така, както плаща всеки един от нас - за тях със 100 % лихви!

Аз не гласувах с ясното съзнание, че направеният от мене избор няма да е само за моя сметка!

Смяна на платната

Смяна на платната ... не! не става въпрос за филма със Самюел Джаксън и Бен Афлек ...а за смяната на платната в собствения ми живот 

До вчера разполагах с времето си. Разполагах със себе си и живота си. Днес вече не е така. Не държа руля и не мога да указвам посоката. От мен е само силата, с която да се задвижи галерата на ежедневието ми. Аз съм роб и съм вързана за греблата. Роб съм, но доброволен. Сама съм избрала това.
Когато една жена иска да стане майка и е на път да го стори, в 99 % от случаите, тя разполага с девет месеца, по време на които се настройва психически, физически и всякак си, за това, което й предстои... Тя е наясно, че с всеки изминал ден графикът й се променя. Че няма да има време за спонтанни кафета и сладки раздумки, че от кутия цигари на ден, ще достигне до кота 0, че вече няма да може да прекарва толкова време заседнала на лаптопа, сърфирайки къде ли не ... Както и че понякога няма да има време да приготви нещо вкусно на любимия, защото ще е заета да прави супа и да пасира пюре за малкия човек. 
Тя знае, че сутрин преди да влезе в банята, за да придобие човешки вид, ще трябва да ГО нахрани /него - малкия ГОЛЯМ човек/, да му смени памперса и дрешките ... Знае, че ще трябва да е край него, да си играят заедно, да си гукат лигаво и най-вече, че ще трябва телефонът й да премине в режим безшумен, защото ще е кофти, ако звънне точно когато бебокът е заспал. Вярно. Не всичко може да се научи през тези девет месеца ...но при всички положения се достига до етап на една предварителна нагласа ...

Когато обаче до вчера си чакал само някой да ти свирне, за да хукнеш нанякъде ..., а от следващия ден се закотвяш у дома и излизането ти навън зависи от времето дали е подходящо за разходки - е повече от ясно, че ще почустваш умора ... Да! Тя, умората е онези, които ти носят удовлетворение от стореното, но така или иначе е умора. умора, която ти дава да разбереш, че си се променил. Уж си ти, но някак друг. Преминал си в другата лента за движение, онази в която препоръчителната скорост е 50 км/ч, а не доскорошните 120 км/ч ...Вече си в населено място - място, където важният рядко си ти!
Наближава обяд. Ти си още по пижами, защото ТОЙ, малкият Голям човек е заспал преди малко... в мивката има чинии от вечерята, много важно ...:) използваш времето, за да изпиеш чаша какао /отдавна не пиеш кафе, дори вече и безкофеиново/ и да запалиш цигара, докато разглеждаш кой от какво се вълнува в социалната мрежа .../не бързаш ...ще стигнеш до мивката при следващото заспиване/ ...това са твоите 60 минути ...използваш ги максимално, защото не е ясно, кога ще им дойде времето на следващите :)
Вдишваш дълбоко цигарения дим ...и си даваш сметка, че няма нищо лошо в това, че си сменил платната, напротив ...така ще имаш повече време да разгледаш пейзажа и да отсееш ценното и красивото!

Мляко с какао по никое време

"По никое време, по никое време живеем живот колело, по никое време, по никое време се ражда добро или зло .."

... страхотна песен беше това в изпълнение на Ивелина Балчева ..от далечната 1995 година - няма я обаче никъде из интернет пространството ..или поне аз не успях да я открия ...

... мина полунощ ...и вече сме в графата нов ден, нов късмет, то така бяхме и в понеделник - нова година, нов късмет ...а дано ...

... не съм си правила равносметка за старата година  - имам добри попадения, имам и фалове ...кой ли няма ...
... не съм писала и писма за подаръци до дядо Коледа .., никога - нито като малка, нито като голяма ...то подаръците винаги се криеха у дома - проявяваха страхотно старание нашите, но ги надушвах отдалеч ...ама нали съм добро дете си мълчах и се правех после на изненадана ... наскоро си спомних за дена ходеща кукла, която майка беше скрила в гардероба - четирикрилен с надстройка ..помня и зеления обръч зад канапето ...

... но подаръкът, който получих тази година - месец и половин преди Коледа няма да забравя никога ...никой у дома няма да го забрави, сигурна съм, че ще го помнят и приятелите ми - онези истинските, които знаят, че имат своето място в сърцето ми ...

... подаръкът нямаше панделка, но беше с пухкави бузки и с черни като маслинки очета - любопитни и искащи да видят всичко ...

... да ...подаръкът си има име - Яна-Мария и е вече на 5 месеца ...дар, който чакахме отдавна ...
да - искам да крещя от щастие и искам целия свят да знае за него - не искам да го крия, не искам да е тайна, не искам да ми е кофти, а хората да шушукат ...не - искам всички да знаят ..., защото не сме сторили нищо лошо ... даден ни бе шансът да имаме дете, а едно дете да има родители и ...по дяволите - майната им на всички стереотипи, скрупули и разни други остарели норми на поведение...

... знам, че хората ще говорят и че нищо няма да може да затвори устите им ...ами като им е скучен живота нека говорят ...

... но пък ми беше кеф, че познати и непознати приятели ни поздравиха и се радват заедно с нас - на тях искам да кажа, че няма нужда да ни се възхищавате и да ни казвате, че сме проявили смелост - за нас това е нещо естествено и  просто имахме късмет да стане по-бързо, отколкото сме го очаквали ...

промени се всичко ...промени се животът ни ...и сякаш не чувствам да ми е зле от това :) ...и странното е, че сякаш цял живот съм го правила ...да сменям памперси, да приготвям шишета с мляко, да пазя тишина, да спя дълбоко и в същото време да чувам и на сън дишането до мен ...за разлика от другите не съм тренирала девет месеца за това, не съм чела дебели книги ...и какво от това ...сякаш винаги съм го знаела ...

и сега стоя, пия мляко с какао и тегля чертата ...на старата година -  тя беше тук, остави своята следа и си отиде ...дойде новата ...за да ни бележи по свой си начин  ...