Смяна на платната

Смяна на платната ... не! не става въпрос за филма със Самюел Джаксън и Бен Афлек ...а за смяната на платната в собствения ми живот 

До вчера разполагах с времето си. Разполагах със себе си и живота си. Днес вече не е така. Не държа руля и не мога да указвам посоката. От мен е само силата, с която да се задвижи галерата на ежедневието ми. Аз съм роб и съм вързана за греблата. Роб съм, но доброволен. Сама съм избрала това.
Когато една жена иска да стане майка и е на път да го стори, в 99 % от случаите, тя разполага с девет месеца, по време на които се настройва психически, физически и всякак си, за това, което й предстои... Тя е наясно, че с всеки изминал ден графикът й се променя. Че няма да има време за спонтанни кафета и сладки раздумки, че от кутия цигари на ден, ще достигне до кота 0, че вече няма да може да прекарва толкова време заседнала на лаптопа, сърфирайки къде ли не ... Както и че понякога няма да има време да приготви нещо вкусно на любимия, защото ще е заета да прави супа и да пасира пюре за малкия човек. 
Тя знае, че сутрин преди да влезе в банята, за да придобие човешки вид, ще трябва да ГО нахрани /него - малкия ГОЛЯМ човек/, да му смени памперса и дрешките ... Знае, че ще трябва да е край него, да си играят заедно, да си гукат лигаво и най-вече, че ще трябва телефонът й да премине в режим безшумен, защото ще е кофти, ако звънне точно когато бебокът е заспал. Вярно. Не всичко може да се научи през тези девет месеца ...но при всички положения се достига до етап на една предварителна нагласа ...

Когато обаче до вчера си чакал само някой да ти свирне, за да хукнеш нанякъде ..., а от следващия ден се закотвяш у дома и излизането ти навън зависи от времето дали е подходящо за разходки - е повече от ясно, че ще почустваш умора ... Да! Тя, умората е онези, които ти носят удовлетворение от стореното, но така или иначе е умора. умора, която ти дава да разбереш, че си се променил. Уж си ти, но някак друг. Преминал си в другата лента за движение, онази в която препоръчителната скорост е 50 км/ч, а не доскорошните 120 км/ч ...Вече си в населено място - място, където важният рядко си ти!
Наближава обяд. Ти си още по пижами, защото ТОЙ, малкият Голям човек е заспал преди малко... в мивката има чинии от вечерята, много важно ...:) използваш времето, за да изпиеш чаша какао /отдавна не пиеш кафе, дори вече и безкофеиново/ и да запалиш цигара, докато разглеждаш кой от какво се вълнува в социалната мрежа .../не бързаш ...ще стигнеш до мивката при следващото заспиване/ ...това са твоите 60 минути ...използваш ги максимално, защото не е ясно, кога ще им дойде времето на следващите :)
Вдишваш дълбоко цигарения дим ...и си даваш сметка, че няма нищо лошо в това, че си сменил платната, напротив ...така ще имаш повече време да разгледаш пейзажа и да отсееш ценното и красивото!

Няма коментари: