Мляко с какао по никое време

"По никое време, по никое време живеем живот колело, по никое време, по никое време се ражда добро или зло .."

... страхотна песен беше това в изпълнение на Ивелина Балчева ..от далечната 1995 година - няма я обаче никъде из интернет пространството ..или поне аз не успях да я открия ...

... мина полунощ ...и вече сме в графата нов ден, нов късмет, то така бяхме и в понеделник - нова година, нов късмет ...а дано ...

... не съм си правила равносметка за старата година  - имам добри попадения, имам и фалове ...кой ли няма ...

... не съм писала и писма за подаръци до дядо Коледа .., никога - нито като малка, нито като голяма ...то подаръците винаги се криеха у дома - проявяваха страхотно старание нашите, но ги надушвах отдалеч ...ама нали съм добро дете си мълчах и се правех после на изненадана ... наскоро си спомних за дена ходеща кукла, която майка беше скрила в гардероба - четирикрилен с надстройка ..помня и зеления обръч зад канапето ...

... но подаръкът, който получих тази година - месец и половин преди Коледа няма да забравя никога ...никой у дома няма да го забрави, сигурна съм, че ще го помнят и приятелите ми - онези истинските, които знаят, че имат своето място в сърцето ми ...

... подаръкът нямаше панделка, но беше с пухкави бузки и с черни като маслинки очета - любопитни и искащи да видят всичко ...

... да ...подаръкът си има име - Яна-Мария и е вече на 5 месеца ...дар, който чакахме отдавна ...

да - искам да крещя от щастие и искам целия свят да знае за него - не искам да го крия, не искам да е тайна, не искам да ми е кофти, а хората да шушукат ...не - искам всички да знаят ..., защото не сме сторили нищо лошо ... даден ни бе шансът да имаме дете, а едно дете да има родители и ...по дяволите - майната им на всички стереотипи, скрупули и разни други остарели норми на поведение...

... знам, че хората ще говорят и че нищо няма да може да затвори устите им ...ами като им е скучен живота нека говорят ...

... но пък ми беше кеф, че познати и непознати приятели ни поздравиха и се радват заедно с нас - на тях искам да кажа, че няма нужда да ни се възхищавате и да ни казвате, че сме проявили смелост - за нас това е нещо естествено и  просто имахме късмет да стане по-бързо, отколкото сме го очаквали ...

промени се всичко ...промени се животът ни ...и сякаш не чувствам да ми е зле от това :) ...и странното е, че сякаш цял живот съм го правила ...да сменям памперси, да приготвям шишета с мляко, да пазя тишина, да спя дълбоко и в същото време да чувам и на сън дишането до мен ...за разлика от другите не съм тренирала девет месеца за това, не съм чела дебели книги ...и какво от това ...сякаш винаги съм го знаела ...

и сега стоя, пия мляко с какао и тегля чертата ...на старата година -  тя беше тук, остави своята следа и си отиде ...дойде новата ...за да ни бележи по свой си начин  ...