Пропускане към основното съдържание

lost and found

Да загубиш и да намериш ... да си се загубил и да те открият ... 
Колко неща губим в живота си и колко от тях успяваме да намерим?!
Губим пари, приятели, доверие ... Губим приятели и хора, които обичаме ... 
за парите казват, че човек не трябва да се ядосва, защото се печелят ... Макар и трудно и с доста
висока цена печелим доверие, ако веднъж сме го изгубили, печелим и приятели, печелим и обич ...
Вярно най-лесно печелим омраза и завист, но и с това се свиква.
Казват, че каквото не ни убивало, ни правело по-силни ... Не е да не е вярно и това.
Трудно е обаче ако се загубим ние самите ... Тогава ни остава надеждата, че някой ще открие трошиците хляб, които сме напускали по дългата пътека през гората на душата си ... И колко време ще мине докато този някой разчете сигналът на морзовата азбука S.O.S. И дали самите ние ще намерим сили да се хванем за яката и да се издърпаме ..
Губим се, когато сме неразбрани, когато сме толкова свикнали с нещастието, че и когато го няма край нас ние полагаме неимоверни усилия, за да го открием и да си го прикоткаме ..., когато всяка сутрин се будим с мисълта, защо все на нас ни се случва ... вместо да отворим широко очи и да открием, че всъщност птичето е на рамото ни ...
И вековечната истина е една - избираме да се вайкаме ... дали е ген или манталитет, но се примиряваме ...
Примиряване се с несгодите и забравяме, че имаме избор - да се борим - за любов и щастие, за здравето и благоденствието си.
Никой не е казал, че ще е лесно ...

...търся и ще намеря
... губих, но ще спечеля
... открих те щастие неземно 
... ще те задържа, защото си вълшебно ...



Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...