Пропускане към основното съдържание

lost and found

Да загубиш и да намериш ... да си се загубил и да те открият ... 
Колко неща губим в живота си и колко от тях успяваме да намерим?!
Губим пари, приятели, доверие ... Губим приятели и хора, които обичаме ... 
за парите казват, че човек не трябва да се ядосва, защото се печелят ... Макар и трудно и с доста
висока цена печелим доверие, ако веднъж сме го изгубили, печелим и приятели, печелим и обич ...
Вярно най-лесно печелим омраза и завист, но и с това се свиква.
Казват, че каквото не ни убивало, ни правело по-силни ... Не е да не е вярно и това.
Трудно е обаче ако се загубим ние самите ... Тогава ни остава надеждата, че някой ще открие трошиците хляб, които сме напускали по дългата пътека през гората на душата си ... И колко време ще мине докато този някой разчете сигналът на морзовата азбука S.O.S. И дали самите ние ще намерим сили да се хванем за яката и да се издърпаме ..
Губим се, когато сме неразбрани, когато сме толкова свикнали с нещастието, че и когато го няма край нас ние полагаме неимоверни усилия, за да го открием и да си го прикоткаме ..., когато всяка сутрин се будим с мисълта, защо все на нас ни се случва ... вместо да отворим широко очи и да открием, че всъщност птичето е на рамото ни ...
И вековечната истина е една - избираме да се вайкаме ... дали е ген или манталитет, но се примиряваме ...
Примиряване се с несгодите и забравяме, че имаме избор - да се борим - за любов и щастие, за здравето и благоденствието си.
Никой не е казал, че ще е лесно ...

...търся и ще намеря
... губих, но ще спечеля
... открих те щастие неземно 
... ще те задържа, защото си вълшебно ...



Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...