да се събудиш като от зимен сън и да откриеш, че нищо вече не е същото ...
... слънцето свети по-силно, птиците чуруликат по-весело, вятърът брули лицето ти по-нежно, бялото в косите ти е по-бяло, но на теб не ти пука ...цветята са по-ароматни, а край теб щастието е сплело толкова силна сянка, че те предпазва от всичко, което може да скрие усмивката ти ...
... да откриеш, че все още има човеци ..., които носят в себе си много по-силен заряд, отколкото традиционно добрите хора ... едни такива обикновени, и в същото време толкова специални, че на моменти си мислиш, че сънуваш ... те ти подават ръката си в знак на приятелство и не искат нищо от теб ... усещаш, че можеш да споделиш с тях и да не те е страх, че ще те съдят ... напротив дават ти да разбереш, че всичко, което се случва е нормално ... и те като теб се учат в движение - учат се да бъдат родители ...
... да откриеш, че нищо друго няма значение и че животът ти преди сякаш е бил нечий друг ... че ти самият си бил друг ... погълнат си от новото си АЗ ... и се опитваш да изтриеш като с гумичка недостатъците от предишното ...
... да откриеш, че самотата вече не е твоят най-добър приятел...
... да откриеш, че това, че си различен, не те прави по-слаб и не те кара да навеждаш глава ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар