Пропускане към основното съдържание

wanted



Търси се ... Търся се ...изгубила съм се в превода на ежедневието и не мога да се намеря. Някой да е виждал трохите по пътя ...или гладен гълъб ги е изкълвал и ме е оставил на произвола на съдбата.
Като се знам що за Марко Тотев съм, нахранила съм птичето.  Карай – поне едно добро дело ще съм свършила ...
Майка му и мечка ...защо няма навигации за изгубени души?!
Секси мъжки глас да казва ...Завийте на ляво при храста  Нежност, после карайте направо по Романтика,  при втората вдясно отбийте при Доверие и ....стигнахте до Любовта :)това разбира се в кръга на шегата ... И без упътване сърцето си знае маршрута ...
Търся  другата пътечка ..., онази другата, която ще ме заведе но дълбините на душата ми, за да открия коя съм и каква съм наистина :)

Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...