Пропускане към основното съдържание

Блогът

... мързелива неделя от където и да я погледнеш - изключвам от схемата приготвянето на закуска, обяд и вечеря ..то си е в реда на нещата ...пуснах си да гледам отново "Джули и Джулия" като оставим настрана кулинарното вдъхновение, си припомних защо си направих блог. Вярно, че моя датира от преди да гледам за първи път филма, но въпреки това има някои съвпадения в първоидеята.
...припомних си, че исках да имам местенце, където да пиша за всичко - за това защо съм весела или тъжна, за нервните кризи, за успехите и разочарованията у дома и в професията и т.н. ... местенце, което да си е мое ...далеч бях от това да се вълнувам дали ме чете някой, дали коментира, дали се съгласява с мен или ми противоречи ...а изведнъж се оказах в задънена улица щото видиш ли нямала съм била муза ...алооо, я да взема да се събудя ...това не е роман, нито е публицистична страница ...това е моят бял лист, на който мога просто да напиша "Майната му!" ..и да ми олекне - не е нужно да правя анализ на курса на долара ...
...припомних си и защо кръстих блога си C'est la vie - защото Това е животът!
... моят живот ...простичък и семпъл!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...