C`est La Vie

... мързелива неделя от където и да я погледнеш - изключвам от схемата приготвянето на закуска, обяд и вечеря ..то си е в реда на нещата ...пуснах си да гледам отново "Джули и Джулия" като оставим настрана кулинарното вдъхновение, си припомних защо си направих блог. Вярно, че моя датира от преди да гледам за първи път филма, но въпреки това има някои съвпадения в първоидеята. ...припомних си, че исках да имам местенце, където да пиша за всичко - за това защо съм весела или тъжна, за нервните кризи, за успехите и разочарованията у дома и в професията и т.н. ... местенце, което да си е мое ...далеч бях от това да се вълнувам дали ме чете някой, дали коментира, дали се съгласява с мен или ми противоречи ...а изведнъж се оказах в задънена улица щото видиш ли нямала съм била муза ...алооо, я да взема да се събудя ...това не е роман, нито е публицистична страница ...това е моят бял лист, на който мога просто да напиша "Майната му!" ..и да ми олекне - не е нужно да правя а...

Е те такова животно не знаех, че има, но явно ги отглеждат в некой зоокът. Стигнах до извода, че съм мазохист от класа – дай ми на мене риалитита да зяпам. И преди някой да ме е заплюл – с научна цел го правя, и друг път съм го признавала без бой. Този път наказвам себе си с „Милионер си търси съпруга” – Ицо Стоте манекенки и куп джофри – с леки изключения. За милионера няма какво да кажа – чуди се човека кой да му изхарчи парите /не се е обадил, не съм го уредила/. Обаче за кифлите не знам дали цялото словесно богатство, което притежавам, ще ми стигне. То бива, бива ...ама дано мама им и тате им ги гледат и проумеят к`ви същества от третия вид са си чували. Едната била принцеса – ниво над останалите, никога нямало да стане домакиня и да готви ...да не й пожелавали да става готвачка ...не съм злобарка, ама на „принцесата” искрено и лично и пожелавам потен таксиметров шифьор за половинка, дето да блъска с едната ръка по масата за салата и ракия, а с другата да цвъка с дистанционното, в ...

Търси се ... Търся се ...изгубила съм се в превода на ежедневието и не мога да се намеря. Някой да е виждал трохите по пътя ...или гладен гълъб ги е изкълвал и ме е оставил на произвола на съдбата. Като се знам що за Марко Тотев съм, нахранила съм птичето.  Карай – поне едно добро дело ще съм свършила ... Майка му и мечка ...защо няма навигации за изгубени души?! Секси мъжки глас да казва ...Завийте на ляво при храста  Нежност, после карайте направо по Романтика,  при втората вдясно отбийте при Доверие и ....стигнахте до Любовта :) това разбира се в кръга на шегата ... И без упътване сърцето си знае маршрута ... Търся  другата пътечка ..., онази другата, която ще ме заведе но дълбините на душата ми, за да открия коя съм и каква съм наистина :)