В „Преследване на щастието”... по Коледа

Гледали ли сте го? Него – филма с Уил Смит и синът му Джейдън „Преследване на щастието” ...

Аз – да! От филмите е, които трудно се гледат повече от един път! Тази вечер при играта с дистанционното попаднах на него – на последните 20 минути ... достатъчни, за да ти затрепери под лъжичката, за да се просълзиш, за да потърсиш носните кърпички и да дори да направиш бърза равносметка за живота си ...за това какво си постигнал, какво не си успял ... от какво си се лишил ...

Случвало ли Ви се е да стигнете дъното?! Абсолютното дъно, когато нямате друг път, освен нагоре ..., когато молитвите Ви звучат така – Ако не ми помогне Бог, трябва да ми помогне Дяволът – напук! Ако не сте, дано да не ви се случва!

А ако ви застигне този полъх на съдбата поемете въздух, защото изплуването е трудно.

Коледа е! Онова време от годината, когато празнуваме като по учебник – с началото на декември започваме да се подготвяме. Украсяваме дома и офиса си ... опитвайки се с цветни светлинки и лъскави гирлянди да се хипнотизираме и да повярваме, колко щастливи се чувстваме и как трепетно очакваме настъпването на заветния час. Стараем се да създадем уют с елхата/жива или изкуствена/,  забита в ъгъла на стаята. Дори по декстопите започваме да си слагаме коледни „уолпейпъри”. Във фейс-а стената се изпълва с „кристмас сонгс”. „Завладява” ни благотворителността на различни инициативи организирани от „нешънъл” телевизии. Да! Каузата е повече от добра. Дори сякаш е и работеща, съдейки по резултатите от последните години, но въпреки това не може ли да са целогодишни тези акции.

Децата не се разболяват само по Коледа.

Български семейства не остават без насъщния си само по празниците ... Да! Под влияние на репортажа съм, онзи, който показа как младия мъж-герой от магистрала „Тракия” току преди Бъдни вечер го съкратили. Алооо! Журналистите!!! Съчувствам му на момчето, но имате ли представа колко народ е загубил препитанието си в рамките на годината – защо не покажем тяхното битие?! Знам защо – защото Иван и Драган от Бусманци не ги познава никой. Няма да имат принос за вдигане на рейтинга.

Изобщо в последните години сякаш магията на Коледа я размиваме. Посланието, че на Коледа се случват чудеса започва да звучи от фалшиво по-фалшиво.

Едно е чудото – Рождението на Божия син! От там нататък чудесата за нас, живеещите този живот са всеки ден ...Най-голямото е, че живеем ВЪПРЕКИ всичко!

Пиша с ясното съзнание, че и аз съм същата! И у дома греят светлинки на прозореца, и до мен има елхови клонки и дрянова сурвакница, и свещ гори на масата, и гирлянди се веят по стените в офиса ... Съвсем съзнателно съм сторила всичко, защото и аз искам като хората да усетя магията на Коледа ...и да повярвам, че се случват Чудеса.

И подаръци купих за най-близките – признавам с желание, а не по навик или задължение, което ме навежда на мисълта, че има спасение за душата ми.

Пък и с това „Мери Кристмас” – ми е доста лигаво ... и с всички англоезични песньовки – имаме си и български ... защо поамериканчваме всичко. Нашите традиции по Коледа са различни – защо не си спазваме тях? По-гот е! То не беше Ден на благодарността, Хелоуин, Валънтайн дей и т.н. – К`во им е лошото на Сирни заговезни, когато искаме и даваме прошка, когато КУКЕРИ гонят злите духове, пък и 8 март си е наш – е не е баш сърцераздирателен като 14-ти февруари – ма многу важну J

Айде да идва края на годината, че да почнем да изписваме 2012-та по документите J

Дори не знам искам ли да свърши или не! Има от какво да се оплача, но пък имам и доста радости. А равносметката – нея си правя всеки път, когато ударя на камък – за едно или друго!

Бел.ред. – да не си помислите, че не обичам празниците – напротив – е не винаги имам настроение, но и аз се радвам на подаръци, като децата J просто ми се мрънкаше ... уроци съм вземала от най-добрата J

Весела Коледа, Смифке! Целувам те! Знаеш си, че те обичам!